ТЕКСТ 17
сатшио хи бхагавас тава пда-падмам
шӣс татхнубхаджата пуруртха-мӯрте
апй евам аря бхагавн парипти дӣнн
вшрева ватсакам ануграха-ктаро 'смн
сатя – истинска; шиа – сравнен с други благословии; хи – несъмнено; бхагаван – о, Господи; тава – твоите; пда-падмам – лотосови нозе; шӣ – благословия; татх – по този начин; анубхаджата – за преданите; пуруа-артха – на истинската цел на живота; мӯрте – олицетворение; апи – въпреки че; евам – така; аря – о, Господи; бхагавн – Божествената Личност; парипти – поддържа; дӣнн – с бедно сърце; вшр – крава; ива – като; ватсакам – на теленцето; ануграха – да даде милост; ктара – стремящ се; асмн – на мен.
О, Върховни Господи, Ти си най-висшето олицетворение на всички благословии. Затова този, който изцяло се е посветил на предано служене и няма никакви други желания, не би заменил служенето в лотосовите Ти нозе дори за царски трон и за власт над огромно царство. За него обожаването на лотосовите Ти нозе е най-висшето благо. От безпричинна милост Ти се грижиш за мене, неразумния и невеж предан, както кравата се грижи за новороденото си теленце, като го кърми с млякото си и го пази от неприятели.
Дхрува Махрджа съзнавал несъвършенствата на своето предано служене. Чистото предано служене никога не приема материални форми и не е замърсено от умозрителни разсъждения или плодоносни дейности. Затова то се нарича ахаитукӣ, „безкористно“. Дхрува Махрджа съзнавал, че е започнал да обожава Бога и да му служи, воден от користни подбуди – от стремеж да получи царството на баща си. Предан, у когото все още има материални замърсявания, не може да види Върховната Божествена Личност лице в лице. Ето защо Дхрува бил много благодарен на Бога, задето Той излял безпричинната си милост над него. Богът е толкова милостив, че не само изпълнява желанията на предания, който под влияние на невежеството се стреми към материални облаги, но и полага всички грижи за него, както кравата кърми с мляко новороденото си теленце. В Бхагавад-гӣт е казано, че на предания, който служи на Бога постоянно и неотклонно, Богът дава интелигентност, така че той лесно да го постигне. Преданият трябва да е много искрен в този процес и тогава, дори да допуска множество грешки, Ка лично ще го води и той ще постигне съвършенство в преданото служене.
Тук Дхрува Махрджа нарича Бога пуруртха-мӯрти, истинската цел на живота. Обикновено под думата пуруртха се разбира следване на определени религиозни принципи или обожаване на Бога заради материални облаги. Човек моли Бога за материални придобивки, за да може да доставя наслаждение на сетивата си. Но когато въпреки всичките си усилия не успее да задоволи сетивата си, той започва да се стреми към освобождение от материалното съществуване. Обикновено към пуруртха се отнасят тези дейности. Истинската цел на живота обаче е човек да разбере Върховната Божествена Личност. Тази най-висша цел на човешкото съществуване се нарича пачама-пуруртха. Бог Чайтаня ни учи да не се обръщаме към Върховния Бог с молби за материални богатства, слава или добра съпруга. Човек трябва да моли Бога само за възможност постоянно да му отдава трансцендентално любовно служене. Дхрува Махрджа съзнавал, че все още пази у себе си желания за материални блага, и молел Бога за закрила, за да не могат материалните му желания да го объркат и да го отклонят от пътя на преданото служене.