ТЕКСТ 2
са ваи дхи йога-випка-тӣвра
хт-падма-коше спхурита таит-прабхам
тирохита сахасаивопалакя
бахи-стхита тад-авастха дадарша
са – Дхрува Махрджа; ваи – също; дхи – медитирайки; йога-випка-тӣвра – благодарение на големи постижения в практиката на йога; хт – сърцето; падма-коше – върху лотоса на; спхуритам – проявен; таит-прабхам – сияен като мълния; тирохитам – изчезна; сахас – изведнъж; ева – също; упалакя – наблюдавайки; бахи-стхитам – застанал отвън; тат-авастхам – в същата поза; дадарша – видя.
Изведнъж сияйната като мълния форма на Бога, върху която Дхрува Махрджа, постигнал съвършенство в практиката на йога, напълно бе съсредоточил своя ум, изчезна. Това силно смути царския син и го изведе от състоянието му на медитация. Но щом отвори очи, той видя, че пред него стои самата Върховна Божествена Личност в същия облик, в който той я бе съзерцавал в сърцето си.
Постигнал съвършенство в йогийската медитация, Дхрува Махрджа непрекъснато съзерцавал в сърцето си образа на Божествената Личност и когато Върховният Бог неочаквано изчезнал оттам, Дхрува си помислил, че го е загубил. Това силно го разтревожило, ала щом прекъснал медитацията си и отворил очи, той видял пред себе си същата форма на Бога, която бил съзерцавал. В Брахма сахит (5.38) е казано: премджана-ччхурита-бхакти-вилочанена – светецът, който с помощта на преданото служене е постигнал любов към Върховния, постоянно вижда в сърцето си Шмасундара, трансценденталния образ на Бога. Този образ, съзерцаван от предания, не е плод на въображението му. Когато стане достатъчно зрял в преданото служене, преданият получава възможност да види лице в лице Шмасундара, за когото постоянно е мислил в процеса на преданото служене. Тъй като Върховният Бог е абсолютен, образът, в който Той пребивава в сърцата на своите предани, изображението му, обожавано в храма, и изначалната форма, в която Богът се намира на Вайкуха, във Вндвана-дхма, не се различават помежду си.