ТЕКСТ 28
видура увча
судурлабха ят парама пада харер
мвинас тач-чарарчанрджитам
лабдхвпй асиддхртхам иваика-джанман
катха свам тмнам аманятртха-вит
видура увча – Видура продължи; судурлабхам – много рядко; ят – това, което; парамам – е върховното; падам – положение; харе – на Върховната Божествена Личност; м-вина – много благ; тат – неговите; чараа – лотосови нозе; арчана – като обожава; арджитам – осъществи; лабдхв – достигнал; апи – въпреки; асиддха-артхам – неизпълнена; ива – сякаш; ека-джанман – в рамките на един живот; катхам – защо; свам – собствено; тмнам – сърце; аманята – той почувства; артха-вит – много мъдър.
Шрӣ Видура попита: Скъпи брхмае, да бъде постигнато жилището на Бога, е изключително трудно. Човек може да се издигне до него само чрез чисто предано служене, защото единствено то може да удовлетвори благия и всемилостив Бог. Дхрува Махрджа успял да постигне тази цел за един-единствен живот, понеже бил изключително мъдър и добросъвестен. Защо тогава не се чувствал много доволен?
Светецът Видура задава много важен въпрос. Във връзка с него особено значение има думата артха-вит, с която се назовава човекът, способен да прави разлика между истината и илюзията. Артха-вит е синоним на парамахаса. Парамахаса е този, който обръща внимание само на същината на всичко съществуващо. Както лебедът, на който сме дали разредено мляко, извлича от този разтвор само млякото и оставя водата, така един парамахаса приема Върховната Божествена Личност за най-скъпото в своя живот и пренебрегва всички външни, материални неща. Дхрува Махрджа се отнасял именно към тази категория хора и благодарение на решителността си успял да постигне резултата, който желаел, но въпреки това, когато се завръщал у дома си, не се чувствал много доволен.