No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

бхагавн апи бхрата тад-упанӣтрхаа сӯкта-вкентитарм удита-гуа-гаватра-суджая приявратам ди-пуруас та садая-хсвалока ити ховча.

бхагавн – Брахм; апи – освен това; бхрата – о, царю Парӣкит; тат – от тях; упанӣта – донесени; архаа – предмети за отдаване на почит; сӯкта – по ведически обичай; вкена – със слова; атитарм – изключително; удита – възхвалиха; гуа-гаа – качества; аватра – заради идването; су-джая – чиято слава; приявратам – на Прияврата; ди-пуруа – изначалната личност; там – на него; са-дая – със състрадание; хса – усмихнат; авалока – чийто поглед; ити – така; ха – несъмнено; увча – каза.

Скъпи царю Парӣкит, понеже Брахм лично бе дошъл на Бхӯлока от Сатялока, Нрада Муни, принц Прияврата и Свямбхува Ману се приближиха към него, за да му поднесат дарове в знак на уважение и по ведически обичай да го възхвалят с изящни слова. Тогава Брахм, изначалната личност във вселената, бе обзет от състрадание към Прияврата и като го погледна с усмивка, каза следното.

Идването на Брахм от Сатялока, за да се срещне с Прияврата, разкрива сериозността на положението. Нрада Муни бил дошъл, за да обясни на Прияврата ценността на духовния живот, знанието, отречението и бхакти и Брахм знаел, че наставленията му са силно въздействащи. Той разбирал, че ако сам не отиде до планината Гандхамдана и не помоли Прияврата, принцът нямало да приеме волята на баща си. Целта на Брахм била да сломи решителността на принца. Затова го погледнал с разбиране. Състрадателната усмивка на Брахм показвала, че молбата да стане семеен нямало да откъсне Прияврата от преданото служене. Всичко е възможно по милостта на ваиавите. В Бхакти-расмта синдху това се нарича кп-сиддхи, съвършенство, постигнато просто с благословията на издигната личност. Обикновено човек постига освобождение и съвършенство, като спазва правилата, изложени в шстрите. Но много хора са постигали съвършенството единствено с благословията на духовния учител или друга велика личност.

Прияврата бил внук на Брахм. И както понякога внукът и дядото се борят на шега, в случая Прияврата бил твърдо решен да продължи медитацията си, а Брахм настоявал той да управлява вселената. Нежната усмивка и поглед на Брахм сякаш казвали: „Скъпи Прияврата, ти си решил да не ставаш семеен, но аз пък съм решил да те убедя, че трябва да създадеш семейство“. Всъщност Брахм дошъл да похвали Прияврата за неговите големи отречения, аскетизъм и преданост и да го увери, че дори да се ожени, няма да се отклони от пътя на преданото служене.

В стиха думата сӯкта-вкена (с ведически химни) заслужава внимание. Във Ведите откриваме следната молитва към Брахм: хираягарбха самавартатгре бхӯтася джта патир ека сӣт. Приветстван с подходящи ведически химни, Брахм бил много доволен, защото го посрещнали по ведически обичай.

« Previous Next »