No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

шрӣ-бхагавн увча
нибодха ттедам та бравӣми
мсӯйиту девам архасй апрамеям
вая бхавас те тата еа махарир
вахма сарве виваш яся диам

шрӣ-бхагавн увча – най-висшата личност Брахм каза; нибодха – моля те, чуй ме внимателно; тта – скъпи сине; идам – това; там – вярно; бравӣми – говоря; м – не; асӯйитум – завиждаш на; девам – Върховната Божествена Личност; архаси – ти трябва; апрамеям – който е отвъд нашето сетивно знание; ваям – ние; бхава – Шива; те – твой; тата – баща; еа – това; мах-и – Нрада; вахма – изпълни; сарве – всички; виваш – не можеш да се отклоняваш; яся – чиято; диам – повеля.

Брахм, повелителят на вселената, каза: Скъпи Прияврата, моля те, чуй ме внимателно. Недей да завиждаш на Върховния Бог, който е отвъд сетивното ни познание. Всички ние, дори Шива, баща ти и великият мъдрец Махри Нрада трябва да изпълняваме повелята на Върховния. Не можем да се отклоняваме от нея.

Пред Прияврата се намирали четирима от дванайсетте велики авторитети в преданото служене – Брахм, синът му Нрада, Свямбхува Ману и Шива. Съпровождали ги и множество влиятелни мъдреци. Брахм искал най-напред да внуши на Прияврата, че макар да са водачи, тези велики личности не могат да пренебрегнат волята на Бога, Върховната Личност, наречен тук дева, „вечно славен“. Могъществото, величието и енергиите на Върховната Божествена Личност никога не намаляват. В Ӣшопаниад Бог е наречен аппа-виддха; това посочва, че Той е недокоснат от материални грехове. А Шрӣмад Бхгаватам, описвайки неговото изключително могъщество, утвърждава, че нищо отвратително и отблъскващо в нашите очи не е в състояние да му въздейства. Понякога Върховният е сравняван със слънцето, което изпарява урина от земната повърхност, но винаги остава чисто. Бог никога не може да бъде обвинен в грях.

Когато отишъл да убеждава Прияврата да поеме управлението на вселената, Брахм не направил това своеволно, а изпълнил повелята на Върховния Бог. Брахм и другите истински авторитети никога не правят нищо без негово разрешение. Върховният се намира във всяко сърце. В началото на Шрӣмад Бхгаватам е казано: тене брахма хд я ди-кавайе – Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахм. Колкото повече живото същество се пречиства в преданото служене, толкова повече се приближава до Върховната Божествена Личност. И Шрӣмад Бхагавад-гӣт потвърждава:

те сатата-юктн
бхаджат прӣти-пӯрвакам
дадми буддхи-йога та
йена мм упанти те

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гӣт, 10.10). Така че Брахм не бил дошъл при Прияврата по своя собствена приумица. Той получил тази задача от Бог, Върховната Личност, чиито дейности са неразбираеми с материални сетива и затова е наречен апрамея. Ето защо Брахм най-напред посъветвал Прияврата да изслуша думите му внимателно и без завист.

Тук откриваме какво принуждава човека да извършва определени дейности, противно на желанието му да действа другояче. Той не може да отхвърли заповедите на Върховния Бог, дори да е могъщ като Шива, Брахм, Ману или великия мъдрец Нрада. Въпреки могъществото си те нямат право да пренебрегнат волята на Върховната Божествена Личност. След като дошъл при Прияврата по желание на Върховния Бог, Брахм искал да предотврати и най-малкото съмнение, че идва като негов враг. Брахм изпълнява заръката на Бога и най-доброто за Прияврата е да приеме волята му, защото такова е Божието желание.

« Previous Next »