ТЕКСТ 11
шрӣ-бхагавн увча
нибодха ттедам та бравӣми
мсӯйиту девам архасй апрамеям
вая бхавас те тата еа махарир
вахма сарве виваш яся диам
шрӣ-бхагавн увча – най-висшата личност Брахм каза; нибодха – моля те, чуй ме внимателно; тта – скъпи сине; идам – това; там – вярно; бравӣми – говоря; м – не; асӯйитум – завиждаш на; девам – Върховната Божествена Личност; архаси – ти трябва; апрамеям – който е отвъд нашето сетивно знание; ваям – ние; бхава – Шива; те – твой; тата – баща; еа – това; мах-и – Нрада; вахма – изпълни; сарве – всички; виваш – не можеш да се отклоняваш; яся – чиято; диам – повеля.
Брахм, повелителят на вселената, каза: Скъпи Прияврата, моля те, чуй ме внимателно. Недей да завиждаш на Върховния Бог, който е отвъд сетивното ни познание. Всички ние, дори Шива, баща ти и великият мъдрец Махри Нрада трябва да изпълняваме повелята на Върховния. Не можем да се отклоняваме от нея.
Пред Прияврата се намирали четирима от дванайсетте велики авторитети в преданото служене – Брахм, синът му Нрада, Свямбхува Ману и Шива. Съпровождали ги и множество влиятелни мъдреци. Брахм искал най-напред да внуши на Прияврата, че макар да са водачи, тези велики личности не могат да пренебрегнат волята на Бога, Върховната Личност, наречен тук дева, „вечно славен“. Могъществото, величието и енергиите на Върховната Божествена Личност никога не намаляват. В Ӣшопаниад Бог е наречен аппа-виддха; това посочва, че Той е недокоснат от материални грехове. А Шрӣмад Бхгаватам, описвайки неговото изключително могъщество, утвърждава, че нищо отвратително и отблъскващо в нашите очи не е в състояние да му въздейства. Понякога Върховният е сравняван със слънцето, което изпарява урина от земната повърхност, но винаги остава чисто. Бог никога не може да бъде обвинен в грях.
Когато отишъл да убеждава Прияврата да поеме управлението на вселената, Брахм не направил това своеволно, а изпълнил повелята на Върховния Бог. Брахм и другите истински авторитети никога не правят нищо без негово разрешение. Върховният се намира във всяко сърце. В началото на Шрӣмад Бхгаватам е казано: тене брахма хд я ди-кавайе – Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахм. Колкото повече живото същество се пречиства в преданото служене, толкова повече се приближава до Върховната Божествена Личност. И Шрӣмад Бхагавад-гӣт потвърждава:
те сатата-юктн
бхаджат прӣти-пӯрвакам
дадми буддхи-йога та
йена мм упанти те
„На тези, които постоянно ми служат и с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“ (Бхагавад-гӣт, 10.10). Така че Брахм не бил дошъл при Прияврата по своя собствена приумица. Той получил тази задача от Бог, Върховната Личност, чиито дейности са неразбираеми с материални сетива и затова е наречен апрамея. Ето защо Брахм най-напред посъветвал Прияврата да изслуша думите му внимателно и без завист.
Тук откриваме какво принуждава човека да извършва определени дейности, противно на желанието му да действа другояче. Той не може да отхвърли заповедите на Върховния Бог, дори да е могъщ като Шива, Брахм, Ману или великия мъдрец Нрада. Въпреки могъществото си те нямат право да пренебрегнат волята на Върховната Божествена Личност. След като дошъл при Прияврата по желание на Върховния Бог, Брахм искал да предотврати и най-малкото съмнение, че идва като негов враг. Брахм изпълнява заръката на Бога и най-доброто за Прияврата е да приеме волята му, защото такова е Божието желание.