ТЕКСТ 12
на тася кашчит тапас видя в
на йога-вӣрйеа манӣа в
наивртха-дхармаи парата свато в
кта виханту тану-бхд вибхӯт
на – никога; тася – негова; кашчит – някой; тапас – с отречения; видя – с образование; в – или; на – никога; йога – мистично могъщество; вӣрйеа – със собствено могъщество; манӣа – с интелект; в – или; на – никога; ева – несъмнено; артха – с материално богатство; дхармаи – с религиозно могъщество; парата – с някаква външна сила; свата – със собствени усилия; в – или; ктам – повелята; вихантум – да избегне; тану-бхт – живо същество, което е приело материално тяло; вибхӯт – е в състояние.
Човек не може да избегне волята на Върховната Божествена Личност нито със сурови въздържания, нито с познания върху Ведите, нито с мистично могъщество, физическа сила или интелектуални дейности. Той не може да използва религиозни обреди, материално богатство или каквото и да било друго средство, за да пренебрегне сам или с чужда помощ заповедите на Върховния Бог. Това не е възможно за нито едно живо същество, като се започне от Брахм и се стигне до мравката.
В Бхад-раяка Упаниад (3.8.9) гявалкя казва на Гргӣ, дъщерята на Гарга Муни: етася в акарася прашсане гргӣ сӯр-чандрамасау видхтау тихата – „Скъпа Гргӣ, всичко е във властта на Върховната Божествена Личност. На Бога са подчинени дори слънцето, луната и всякакви владетели или полубогове като Брахм и цар Индра“. Обикновеният човек или животно, въплътени в материални тела, не могат да престъпят властта на Върховната Божествена Личност. Материалното тяло е изградено от сетива. Но сетивните дейности на така наречените учени, които опитват да се освободят от законите на Бога, тоест от природните закони, са напълно безполезни. Бхагавад-гӣт (7.14) утвърждава това. Мама м дуратя – невъзможно е да се преодолее властта на материалната природа, защото зад нея стои Върховният Бог. Понякога сме горди със своите отречения, аскетичен живот или мистични сили, но тук изрично е казано, че никой не може да превъзмогне законите и властта на Върховната Божествена Личност нито с мистично могъщество, нито с научни постижения, нито със строги въздържания. Това е невъзможно.
Думата манӣа („с интелект“) заслужава особено внимание. Прияврата би могъл да отхвърли молбата на Брахм да стане семеен и да поеме отговорността за цяло царство, понеже Нрада Муни вече го е посъветвал да не се жени и да не се въвлича в материални дейности. Трудно би решил кого да послуша, тъй като и Брахм, и Нрада Муни са авторитетни личности. При тези обстоятелства думата манӣа е много подходяща; тя показва, че Прияврата не би трябвало да пренебрегва нито Нрада Муни, нито Брахм, защото те са упълномощени да учат другите, а интелигентно да изпълни съветите и на двамата. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ е дал много точно определение за интелигентност; то може да се използва за разрешаването на подобни дилеми. Той казва:
ансактася виан
ятхрхам упаюджата
нирбандха ка-самбандхе
юкта ваиргям учяте
Виан, материалните дела, трябва да се приемат без привързаност и всичко да се съгласува със служенето на Бога. Това е истинска интелигентност. Няма нищо лошо да създадеш семейство или да станеш цар в материалния свят, стига да използваш всичко в служене на Ка. За това е необходима чиста интелигентност. Философите мвдӣ казват: брахма сатя джаган митх – този материален свят е илюзорен, единствено Абсолютната Истина е реална. Но интелигентният предан, следващ примера на Брахм и великия мъдрец Нрада – тоест, принадлежащ на Брахма-сампрадя – не намира материалния свят за илюзорен. Сътвореното от Върховната Божествена Личност не може да бъде илюзорно, илюзия е да го използваме за наслаждение. Както се казва в Бхагавад-гӣт (5.29), всичко е създадено за наслаждение на Върховната Божествена Личност. Бхоктра ягя-тапас сарва-лока-махешварам – Бог, Върховната Личност, е върховният собственик и наслаждаващ се и всичко трябва да се използва в негово служене и за негово удоволствие. Независимо дали обстоятелствата са благоприятни, или не, човек трябва да използва всичко в служба на Бога. Това е съвършеното приложение на интелекта.