ТЕКСТ 16

Разликата между обусловената и освободената душа е в това, че едната е приела телесната жизнена концепция, а другата знае, че е различна от тялото. Вероятно Прияврата си мислел, че обусловените души са естествено принудени да действат според природните закони, но защо той, така напреднал духовно, трябва да приема същото робство и препятствия за духовно развитие? В отговор на съмненията му Брахм обяснил как дори освободените безропотно приемат последиците от миналите си дейности. Докато спи, човек сънува какви ли не нереални сънища, но когато се събуди, ги пренебрегва и се заема с действителния си живот. По същия начин освободената личност – този, който е разбрал, че не е тялото, а душата – не обръща внимание на миналите си дейности, извършени в невежество, и действа така, че делата му да не предизвикат никакви последици. Това е описано в Бхагавад-гӣт (3.9). Ягртхт кармао 'нятра локо 'я карма-бандхана – ако някой се стреми да удовлетвори Върховната Личност, ягя-пуруа, действията му не носят последици, докато кармӣте, работещи за себе си, се обвързват с резултата от своята работа. Затова освободената личност не се занимава с миналите си невежествени дейности; вместо това действа с мисълта как да не получи ново тяло по силата на нови плодоносни дейности. В Бхагавад-гӣт ясно е казано:

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман“ (Бхагавад-гӣт, 14.26). Каквото и да сме правили в миналите си животи, ако се посветим на чисто предано служене в този живот, винаги ще се намираме в брахма-бхӯта, освободено състояние – свободни от кармичните последици и необходимостта да се раждаме отново в материално тяло. Тяктв деха пунар джанма наити мм ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣт, 4.9). Когато напусне тялото си, този, който е действал по такъв начин, няма да приеме ново материално тяло, а ще се върне у дома, при Бога.