No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

тва тв абджа-нбхгхри-сароджа-коша-
дургшрито нирджита-а-сапатна
бхуквеха бхогн пурутидин
вимукта-сага практи бхаджасва

твам – ти; ту – тогава; абджа-нбха – на Върховната Божествена Личност, чийто пъп е като лотос; агхри – нозе; сароджа – лотос; коша – отвор; дурга – укреплението; шрита – приел подслон в; нирджита – победени; а-сапатна – шестимата врагове (ума и петте сетива); бхуква – наслаждавай се; иха – в материалния свят; бхогн – това, което носи наслаждение; пуруа – на Върховната Личност; атидин – необикновена заповед; вимукта – освободен; сага – от материално общуване; практим – естествено състояние; бхаджасва – наслаждавай се.

Брахм продължи: Скъпи Прияврата, потърси подслон в разцъфналия лотос на нозете на Бога, чийто пъп също прилича на лотос. Победи шестте сетивни органа (ума и сетивата за придобиване на знание). Приеми материалното наслаждение, защото това е необикновената повеля на Бога. Така ще се освободиш от материално общуване и в естественото си състояние ще изпълниш неговите наставления.

В материалния свят има три категории хора. Едните, наречени кармӣ, опитват максимално да се наслаждават със сетивата си; по-висши от тях са гнӣте –  те се опитват да обуздаят поривите на сетивата; а над тях са йогӣте, които вече са победили сетивата. Но никой от тях не се намира на трансцендентално ниво. Трансцендентални са само преданите, които не принадлежат към нито една от описаните по-горе групи. В Бхагавад-гӣт (14.26) е казано:

м ча йо 'вябхичреа
бхакти-йогена севате
са гун саматӣтяитн
брахма-бхӯя калпате

„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гуите на материалната природа и достига нивото на Брахман“. Брахм съветва Прияврата да остане трансцендентален не в крепостта на семейния живот, а в лотосовите нозе на Бога (абджа-нбхгхри-сароджа). Когато пчелата влезе в разцъфналия лотос, за да пие мед, листенцата му напълно я закриват. Нито слънчевите лъчи, нито неприятели отвън могат да ѝ попречат. Така и търсещият подслон в лотосовите нозе на Божествената Личност е защитен от всички опасности. Затова в Шрӣмад Бхгаватам (10.14.58) се казва:

самшрит йе пада-паллава-плава
махат-пада пуя-яшо мурре
бхавмбудхир ватса-пада пара пада
пада пада яд випад на тем

За подслонения в лотосовите нозе на Бога всичко става много лесно. И наистина, да се прекоси безбрежния океан от невежество (бхавмбудхи), е като да се прекрачи следата от копитото на теленце (ватса-падам). Този предан никога няма да попадне там, където на всяка крачка дебне опасност.

Същинският ни дълг е да изпълняваме върховната повеля на Божествената Личност. Твърдо решени да следваме Божията воля, ние винаги ще бъдем в безопасност, независимо къде се намираме: в ада или в рая. Тук думите практи бхаджасва са особено важни. Практим се отнася до естественото ни състояние. Всяко живо същество е вечен слуга на Бога – това е естественото му, органично присъщо положение. Затова Брахм посъветвал Прияврата: „Установи се в присъщото ти положение на вечен слуга на Бога; ако следваш волята му, никога няма да пропаднеш дори сред материално удоволствие“. Има разлика между материалното наслаждение, получено от плодоносна дейност, и наслаждението, предоставено от Върховната Божествена Личност. Понякога преданият живее в голям разкош, но той приема това положение, за да изпълни повелята на Върховната Божествена Личност. И не се замърсява от материалните влияния. Преданите от Движението за Ка съзнание проповядват навсякъде по света, следвайки волята на Шрӣ Чайтаня Махпрабху. Налага им се да срещат много кармӣ, но по милостта на Бог Чайтаня остават незасегнати от материалното. Те имат неговата благословия, описана в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 7.129):

кабху н бдхибе томра виая-тарага
пунарапи еи хи пбе мора сага

Искреният предан, който служи на Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху и проповядва посланието му по целия свят, няма да стане жертва на виая-тарага, материалното влияние. Нещо повече, когато му дойде времето, той ще се подслони отново в лотосовите нозе на Бог Чайтаня и вечно ще общува с него.

« Previous Next »