No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

на нӯна мукта-сагн
тдшн двиджарабха
гхев абхинивешо 'я
пус бхавитум архати

на – не; нӯнам – несъмнено; мукта-сагнм – освободени от привързаност; тдшнм – такива; двиджа-абха – о, най-велики сред брхмаите; гхеу – към семейния живот; абхинивеша – изключителна привързаност; аям – това; пусм – на личностите; бхавитум – да бъдат; архати – е възможно.

Преданите несъмнено са освободени личности и затова, о, най-велики сред брхмаите, те никога не биват погълнати от семейни дела.

В Бхакти-расмта синдху се казва, че с предано служене човек осъзнава трансценденталната позиция на живото същество и на Върховната Божествена Личност. Върховният Бог може да бъде осъзнат единствено чрез бхакти. Той утвърждава това в Шрӣмад Бхгаватам (11.14.21). Бхактхам ека грхя: „Само като отдава предано служене, човек може да ме оцени“. А в Бхагавад-гӣт (18.55) Бог Ка казва: бхакт мм абхиджнти – „Като ми служи предано, човек ще ме разбере“. Не е възможно един бхакта да се привърже към семейните дела, защото той и спътниците му са освободени личности. Всеки търси нанда, блаженство, но в материалния свят не съществува никакво блаженство. Блаженство има само в преданото служене. Влечението към семейните дела е несъвместимо с желанието за предано служене. Затова Махрджа Парӣкит се учудил, като разбрал, че Махарджа Прияврата бил привързан едновременно към преданото служене и към семейния живот.

« Previous Next »