ТЕКСТ 21
бхагавн апи манун ятхвад упакалпитпачити прияврата-нрадайор авиамам абхисамӣкамайор тмасам авастхнам ав-манаса каям авявахта правартаянн агамат.
бхагавн – най-могъщият, Брахм; апи – също; манун – от Ману; ятхват – както заслужаваше; упакалпита-апачити – обожаван; прияврата-нрадайо – в присъствието на Прияврата и Нрада; авиамам – без негодувание; абхисамӣкамайо – наблюдаващи; тмасам – съответстващ на положението му; авастхнам – в обителта си; авк-манасам – отвъд възможностите на ума и словото; каям – планетата; авявахтам – с необикновено разположение; правартаян – заминаващ; агамат – се завърна.
След това Ману, желаейки да удовлетвори Брахм, го обожава с подобаваща почит. Прияврата и Нрада също гледаха Брахм без следа от негодувание. Щом успя да убеди Прияврата да приеме молбата на своя баща, Брахм се завърна в обителта си Сатялока, която материалният ум и слово са безсилни да опишат.
Несъмнено Ману останал много доволен, че Брахм убедил сина му Прияврата да поеме управлението на света. Прияврата и Нрада също били доволни. Въпреки че Брахм принудил Прияврата да се заеме със светски дела, като с това нарушил обета му да остане брахмачрӣ, Нрада и Прияврата не били недоволни. Нрада не съжалявал, че не направил Прияврата свой ученик. Като възвишени личности, те знаели как да почетат Брахм. Затова вместо да изпитват неприязън, сърдечно му се поклонили. Тогава Брахм се завърнал в небесната си обител, наречена Сатялока, спомената тук като съвършена и неописуема.
В този стих се казва, че Брахм се завърнал в обителта си, която е не по-малко значима от собствената му личност. Брахм е създателят на вселената, най-великата личност в нея. За продължителността на неговия живот се говори в Бхагавад-гӣт (8.17). Сахасра-юга-парянтам ахар яд брахмао виду. Общото времетраене на четирите юги е 4 300 000 години и когато това число се умножи по хиляда, получаваме дванайсет часа от един ден на Брахм. Трудно е да си представим дори тези дванайсет часа от деня на Брахм, какво да говорим за стоте години на живота му. И как бихме разбрали неговата обител? Според ведическите писания на Сатялока няма раждане, смърт, старост и болести. След като Сатялока се намира непосредствено до Брахмалока, до сиянието Брахман, тя е почти равностойна на Ваикухалока. В сегашното ни положение е практически невъзможно да си представим обителта на Брахм. Затова тук тя е наречена ав-манаса-гочара, т.е. това, което не можем да опишем с думи, отвъд въображението ни. Шрӣмад Бхгаватам (2.2.26 – 27) представя по следния начин тази обител: яд дваи паррдхя тад у прамехя / на ятра шоко на джар на мтюр нртир на чодвега – „На Сатялока, където продължителността на живота е милиони и милиарди години, няма скръб, старост, смърт и грижи, нито заплаха от неприятели“.