No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

манур апи пареаива пратисандхита-маноратха сурари-варнуматентмаджам акхила-дхар-маала-стхити-гуптая стхпя сваям ати-виама-виая-виа-джалшаш упарарма.

ману – Свямбхува Ману; апи – също; пареа – от Брахм; евам – така; пратисандхита – изпълни; мана-ратха – желанието на ума си; сура-и-вара – на великия мъдрец Нрада; ануматена – с позволението; тма-джам – сина си; акхила – на цялата вселена; дхар-маала – на планетите; стхити – поддържане; гуптайе – за защита; стхпя – установи; сваям – лично; ати-виама – много опасен; виая – материални дела; виа – отровен; джала-шая – океан; ш – от желания; упарарма – се освободи.

Така с помощта на Брахм Свямбхува Ману изпълни своето желание и с позволението на великия мъдрец Нрада предаде на сина си отговорността за поддържане и защита на всички планети във вселената. По този начин той се освободи от опасния отровен океан на материалните желания.

Свямбхува Ману почти бил загубил надежда, след като великият Нрада наставлявал сина му Прияврата да не става семеен. Но сега се зарадвал, че намесата на Брахм заставила Прияврата да поеме управлението на вселената. От Бхагавад-гӣт научаваме за Вайвасвата Ману, син на бога на Слънцето, и неговия син Махрджа Иквку, цар на Земята. Но явно Свямбхува Ману, като владетел на цялата вселена, поверил на сина си Махрджа Прияврата поддържането и защитата на всички планети. Дхар-маала значи „планета“. Например Земята се нарича дхар-маала. Акхила означава „всичко“ или „вселенски“. Трудно е да определим каква точно била позицията на Махрджа Прияврата, но от писанията става ясно, че с поста си той превъзхождал Махрджа Иквку, защото отговарял за всички планетарни системи във вселената.

Друг важен момент е това, че Свямбхува Ману с голяма радост се отказал от властта над вселената. Съвременните политици се стремят с всички сили да направят кариера и техните хора обикалят от врата на врата за гласовете на населението, с които ще станат президенти или ще спечелят друг подобен висок пост. А тук откриваме как Брахм трябвало да увещава цар Прияврата да приеме трона на император на вселената. И баща му Свямбхува Ману изпитал облекчение, щом му поверил вселенското управление. Очевидно във ведически времена царете и държавниците не приемали длъжности за свое наслаждение. Святите царе, рджарите, управлявали, поддържали и защитавали царството единствено за благото на поданиците си. Историята на Прияврата и Свямбхува Ману илюстрира как примерните и отговорни монарси са изпълнявали задълженията си безкористно, отвъд замърсяванията с материални привързаности.

Материалните дейности тук са сравнени с океан от отрова. В една от песните си Шрӣла Нароттама дса хкура прави подобно сравнение:

сасра-винале,
див-ниши хи джвале, джуите н каину упя

„Сърцето ми непрестанно гори в огъня на материалното съществуване и аз дори не се опитвам да се освободя от него“.

голокера према-дхана,
хари-нма-сакӣртана,
рати н джанмила кене тя

„Единственото спасение е хари-нма сакӣртана, повтарянето на мантрата Харе Ка, донесена от духовния свят, от Голока Вндвана. О, колко злочест съм аз, защото нямам влечение към нея.“ Ману търсел убежище в лотосовите нозе на Бога и когато синът му Прияврата поел управлението, той изпитал голямо облекчение. Такъв е редът във ведическата цивилизация. В края на живота си човек трябва да се освободи от светските дела и напълно да се посвети в служба на Бога.

Думата сурари-вара-ануматена също заслужава внимание. Ману възложил управлението на своя син с позволението на великия мъдрец Нрада. Това е изрично упоменато. Макар да искал Прияврата да се освободи от материалните дела, когато той станал владетел на вселената по молба на Брахм и Ману, Нрада също много се зарадвал.

« Previous Next »