ТЕКСТ 22
манур апи пареаива пратисандхита-маноратха сурари-варнуматентмаджам акхила-дхар-маала-стхити-гуптая стхпя сваям ати-виама-виая-виа-джалшаш упарарма.
ману – Свямбхува Ману; апи – също; пареа – от Брахм; евам – така; пратисандхита – изпълни; мана-ратха – желанието на ума си; сура-и-вара – на великия мъдрец Нрада; ануматена – с позволението; тма-джам – сина си; акхила – на цялата вселена; дхар-маала – на планетите; стхити – поддържане; гуптайе – за защита; стхпя – установи; сваям – лично; ати-виама – много опасен; виая – материални дела; виа – отровен; джала-шая – океан; ш – от желания; упарарма – се освободи.
Така с помощта на Брахм Свямбхува Ману изпълни своето желание и с позволението на великия мъдрец Нрада предаде на сина си отговорността за поддържане и защита на всички планети във вселената. По този начин той се освободи от опасния отровен океан на материалните желания.
Свямбхува Ману почти бил загубил надежда, след като великият Нрада наставлявал сина му Прияврата да не става семеен. Но сега се зарадвал, че намесата на Брахм заставила Прияврата да поеме управлението на вселената. От Бхагавад-гӣт научаваме за Вайвасвата Ману, син на бога на Слънцето, и неговия син Махрджа Иквку, цар на Земята. Но явно Свямбхува Ману, като владетел на цялата вселена, поверил на сина си Махрджа Прияврата поддържането и защитата на всички планети. Дхар-маала значи „планета“. Например Земята се нарича дхар-маала. Акхила означава „всичко“ или „вселенски“. Трудно е да определим каква точно била позицията на Махрджа Прияврата, но от писанията става ясно, че с поста си той превъзхождал Махрджа Иквку, защото отговарял за всички планетарни системи във вселената.
Друг важен момент е това, че Свямбхува Ману с голяма радост се отказал от властта над вселената. Съвременните политици се стремят с всички сили да направят кариера и техните хора обикалят от врата на врата за гласовете на населението, с които ще станат президенти или ще спечелят друг подобен висок пост. А тук откриваме как Брахм трябвало да увещава цар Прияврата да приеме трона на император на вселената. И баща му Свямбхува Ману изпитал облекчение, щом му поверил вселенското управление. Очевидно във ведически времена царете и държавниците не приемали длъжности за свое наслаждение. Святите царе, рджарите, управлявали, поддържали и защитавали царството единствено за благото на поданиците си. Историята на Прияврата и Свямбхува Ману илюстрира как примерните и отговорни монарси са изпълнявали задълженията си безкористно, отвъд замърсяванията с материални привързаности.
Материалните дейности тук са сравнени с океан от отрова. В една от песните си Шрӣла Нароттама дса хкура прави подобно сравнение:
сасра-винале,
див-ниши хи джвале, джуите н каину упя
„Сърцето ми непрестанно гори в огъня на материалното съществуване и аз дори не се опитвам да се освободя от него“.
голокера према-дхана,
хари-нма-сакӣртана,
рати н джанмила кене тя
„Единственото спасение е хари-нма сакӣртана, повтарянето на мантрата Харе Ка, донесена от духовния свят, от Голока Вндвана. О, колко злочест съм аз, защото нямам влечение към нея.“ Ману търсел убежище в лотосовите нозе на Бога и когато синът му Прияврата поел управлението, той изпитал голямо облекчение. Такъв е редът във ведическата цивилизация. В края на живота си човек трябва да се освободи от светските дела и напълно да се посвети в служба на Бога.
Думата сурари-вара-ануматена също заслужава внимание. Ману възложил управлението на своя син с позволението на великия мъдрец Нрада. Това е изрично упоменато. Макар да искал Прияврата да се освободи от материалните дела, когато той станал владетел на вселената по молба на Брахм и Ману, Нрада също много се зарадвал.