No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 30

вад авабхсаяти сура-гирим анупарикрман бхагавн дитьо васудх-талам ардхенаива пратапатй ардхенваччхдаяти тад хи бхагавад-упсанопачитти-пуруа-прабхвас тад анабхинандан самаджавена ратхена джьотирмайена раджанӣм апи дина каримӣти сапта-ктвас тараим анупарякрмад двитӣя ива патага.

ват – докато; авабхсаяти – осветява; сура-гирим – планината Сумеру; анупарикрман – обикаляйки; бхагавн – най-могъщият; дитя – бог на Слънцето; васудх-талам – нисшата планетарна система; ардхена – половина; ева – несъмнено; пратапати – огрява; ардхена – половината; аваччхдаяти – покрива с мрак; тад – в това време; хи – несъмнено; бхагават-упсан – чрез обожание на Върховната Божествена Личност; упачита – като го удовлетвори напълно; ати-пуруа – свръхчовешко; прабхва – могъщество; тат – това; анабхинандан – неоценяващ; самаджавена – с равно могъщество; ратхена – на колесница; джьоти-майена – сияйна; раджанӣм – нощ; апи – също; динам – ден; карими – ще направя; ити – така; сапта-ктвах – седем пъти; тараим – следвайки неотклонно орбитата на Слънцето; анупарякрмат – обиколи; двитӣя – второ; ива – като; патага – Слънце.

Докато управляваше умело вселената, веднъж цар Прияврата остана недоволен от обиколката на могъщия бог на Слънцето. Обикаляйки планината Сумеру с колесницата си, богът на Слънцето осветява околните планетарни системи. Но когато Слънцето е в северната част на планината, южната не получава достатъчно светлина, а когато е на юг, северът не е осветен. Цар Прияврата не одобряваше това положение и реши да разпръсне дневна светлина в тази част на вселената, покрита от нощта. И следвайки орбитата на Слънцето със сияйна колесница, изпълни желанието си. Той можеше да върши такива чудеса благодарение на могъществото, получено чрез обожание на Върховната Божествена Личност.

Според една бенгалска поговорка, ако си наистина могъщ, ще можеш да превърнеш нощта в ден и деня в нощ. Тази поговорка е възникнала заради мощта на Прияврата. Неговите дела показват каква сила е придобил чрез обожание на Върховната Божествена Личност. Едно от имената на Бог Ка е Йогешвара, господарят на всички мистични сили. В Бхагавад-гӣт (18.78) се казва, че там, където е господарят на мистичните сили (ятра йогешвара ка), там са победата, богатството и всички други съвършенства. Такава е силата на преданото служене. Преданият постига желаната цел не благодарение на своята мистична сила, а по милостта на господаря на мистичната сила, Бог Ка. С негова помощ преданият може да върши чудеса, които са извън представите и на най-могъщия учен.

От предложеното тук описание става ясно, че Слънцето се движи. Според съвременните астрономи Слънцето стои на едно място, заобиколено от Слънчевата система, но тук откриваме, че то не е неподвижно, а следва определена орбита. Този факт намира потвърждение в Брахм сахит (5.52). Ясгя бхрамати сабхта-кла-чакра: Слънцето се движи по орбита, определена от Върховната Божествена Личност. Според Джьотир Веда, произведение, в което е изложена ведическата астрономия, Слънцето пътува шест месеца в северната част на планината Сумеру и шест месеца в южната ѝ част. От опит знаем, че когато в северната част на нашата планета е лято, в южната е зима и обратното. Съвременните материалистични учени си въобразяват, че познават изцяло строежа на Слънцето, но не могат да създадат второ Слънце, както направил Махрджа Прияврата.

Той създал могъща колесница, сияеща като слънце, но нямал желание да съперничи на бога на Слънцето; един ваиава не се стреми да заеме мястото на друг ваиава. Целта му била да предостави изобилни блага в материалното съществуване. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че през месеците април и май лъчите на яркото слънце на Махрджа Прияврата били меки като лунни лъчи, а през октомври и ноември, сутрин и вечер, неговото слънце давало повече топлина от истинското слънце. Накратко, Махрджа Прияврата бил изключително могъщ и неговите деяния разпрострели властта му във всички краища на творението.

« Previous Next »