ТЕКСТ 35

Шукадева Госвмӣ разказвал на Махрджа Парӣкит за делата на цар Прияврата и за да разсее евентуалните му съмнения в чудните, невероятни подвизи на Махрджа Прияврата, обяснил: „Скъпи царю, не се съмнявай в необикновените деяния на Прияврата. За предания на Върховната Божествена Личност няма нищо невъзможно, защото Върховният е наричан Урукрама“. Урукрама е име на Бог Вманадева, който извършил чудо, като прекрачил трите свята с три стъпки. Той помолил Махрджа Бали да му даде три стъпки земя и когато царят се съгласил, Вманадева прекосил целия свят с две крачки, а с третата стъпил на главата на Бали. Шрӣ Джаядева Госвмӣ пише:

„Слава на Бог Кешава, приел образа на джудже! О, владетелю на вселената, Ти премахваш всичко неблагоприятно за преданите! О, прекрасни Вманадева! Ти измами великия демон Бали Махрджа с крачките си. Водата, докоснала ноктите на лотосовите ти нозе, с които проби покривалото на вселената, пречиства всички живи същества под формата на река Ганг“.

Тъй като Върховният Бог е всемогъщ, Той може да прави чудеса, изглеждащи невероятни в очите на обикновения човек. Преданият, подслонен в лотосовите нозе на Бога, също може да извършва удивителни неща, невъобразими за обикновените хора, по милостта на праха от Божиите лотосови нозе. Затова Чайтаня Махпрабху ни съветва да се подслоним в лотосовите нозе на Бога:

„О, сине на Нанда Махрджа, аз съм твой вечен слуга, но по някакъв начин съм паднал в океана на раждането и смъртта. Моля те, спаси ме от този океан и ме постави като една прашинка в лотосовите ти нозе“. Бог Чайтаня ни учи как да се докоснем до праха от лотосовите нозе на Бога, защото само така ще постигнем пълен успех.

Заради материалното си тяло всяко живо същество страда от а-гуа, шестте бича на материалното битие – глад, жажда, скръб, илюзия, немощ и смърт. Други а-гуа са умът и петте сетива. Не само чистият предан, дори чала, извънкастовият недокосваем, незабавно бива освободен от материалното робство, ако дори само веднъж произнесе святото име на Бога. Понякога кастовите брхмаи твърдят, че докато не смени тялото си, човек не може да бъде признат за брхмаа; защото, след като сегашното тяло е получено в резултат на минали действия, този, който в миналия си живот е действал като брхмаа, се ражда в брахминско семейство. Затова те смятат, че без брахминско тяло не можеш да бъдеш брхмаа. Но тук се обяснява как дори един видӯра-вигата, един чала – недокосваем от петата класа – се освобождава, ако произнесе веднъж святото име на Бога. Освобождение означава, че той сменя тялото си. Сантана Госвмӣ потвърждава това:

Ако някой, бил той и чала, получи от чист предан посвещение във възпяване на святото име на Бога и следва наставленията на духовния си учител, тялото му се променя. Въпреки че не сме в състояние да установим тази промяна, би трябвало да се доверим на авторитетното твърдение на шстрите и да го приемем без възражения. Стихът ясно казва: са джахти бандхам – „Той прекратява материалното си робство“. Тялото е символ на материално робство според личната карма. В повечето случаи не можем да видим как се променя грубото тяло, но възпяването на святото име преобразява финото тяло и така живото същество незабавно се освобождава от материалното робство. В крайна сметка промените на грубото тяло са предизвикани от финото. След смъртта на грубото тяло финото тяло отвежда живото същество в ново тяло. Господар на финото тяло е умът и ако човек постоянно помни дейностите на Бога или лотосовите му нозе, той вече е променил своето сегашно тяло и се е пречистил. Следователно безспорен факт е, че един чала, или пропаднал човек с низко потекло, може да стане брхмаа чрез автентичния процес на посвещението.