No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

са евам апаримита-бала-паркрама екад ту девари-чаранушаянну-патита-гуа-висарга-сасаргенирвтам ивтмна манямна тма-нирведа идам ха.

са – той (Махрджа Прияврата); евам – така; апаримита – несравнима; бала – сила; паркрама – чието влияние; екад – веднъж; ту – тогава; дева-и – на великия светец Нрада; чараа-анушаяна – отдаване в лотосовите нозе; ану – след това; патита – паднал; гуа-висарга – с материални дейности (създадени от трите гуи на материалната природа); сасаргеа – от връзката; анирвтам – недоволен; ива – като; тмнам – себе си; манямна – мислейки; тма – душата; нирведа – приел отречение; идам – това; ха – каза.

Както се наслаждаваше на материалните си богатства сред несравнима сила и влияние, Махрджа Прияврата започна да си дава сметка, че макар да се бе отдал на великия светец Нрада и да бе поел пътя на Ка съзнание, някак си отново се е заплел в мрежата на материалните дейности. Умът му стана неспокоен и той заговори в дух на отречение.

В Шрӣмад Бхгаватам (1.5.17) се казва:

тяктв сва-дхарма чарамбуджа харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква вбхадрам абхӯд амуя ки
ко вртха пто 'бхаджат сва-дхармата

„Човекът, изоставил материалните си занимания, за да се посвети в предано служене на Бога, понякога може да падне, ако още не е достатъчно зрял, но в този неуспех няма нищо страшно. От друга страна, лишеният от преданост, дори да изпълнява стриктно предписаните си задължения, пак няма да постигне нищо“. Ако някой по някакъв начин срещне велик ваиава и приеме Ка съзнание от сантименталност или по убеждение, но след известно време пропадне от неопитност, той не е пропаднал в истинския смисъл на думата, защото дейностите, извършени в Ка съзнание, са негово вечно достояние. С това падение развитието му може да спре за известно време, но ще се възобнови в подходящ момент. Макар че служел предано под ръководството на Нрада Муни с цел да се завърне у дома, при Бога, Прияврата Махрджа по молба на баща си отново се заел с материални дейности. Но постепенно по милостта на духовния му учител Нрада неговата нагласа за служене на Ка се пробудила.

В Бхагавад-гӣт (6.41) се казва: шучӣн шрӣмат гехе йога-бхрао 'бхиджяте. Неуспелият да завърши процеса на бхакти йога получава живот сред разкоша на полубоговете и като се насити на материални наслади, се ражда в благородно семейство на чист брхмаа или в заможно семейство, за да пробуди своето Ка съзнание. Именно това се случило с Прияврата – той е най-яркият пример за тази истина. Постепенно царят загубил желание да се наслаждава на материалното си богатство, на съпругата, царството и синовете си и поискал да ги изостави. Ето защо, след като описа материалните богатства на Махрджа Прияврата, Шукадева Госвмӣ говори за склонността му към отречение.

Думите девари-чаранушаяна посочват, че Махрджа Прияврата, отдаден на великия мъдрец Девари Нрада, строго спазвал неговите наставления и принципите на предаността. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура казва следното за стриктното следване на предписанията: даават-прамс тн анупатита. Ученикът, който винаги отдава почитания на духовния си учител (даават) и неизменно изпълнява указанията му, напредва духовно. Махрджа Прияврата съвестно правел всичко това.

Докато се намира в материалния свят, човек ще бъде подвластен на природните гуи (гуа-висарга). Не може да се каже, че Махрджа Прияврата бил освободен от материалното влияние, защото притежавал несметни материални богатства. В материалния свят и бедният, и богатият са подчинени на материалната природа, защото богатството и бедността са нейни творения. В Бхагавад-гӣт (3.27) се казва: практе криямни гуаи карми сарваша. Материалната природа ни предоставя условия за наслаждение според гуите, които сме придобили.

« Previous Next »