ТЕКСТ 37
ахо асдхв анухита яд абхинивешито 'хам индрияир авид-рачита-виама-виандха-кӯпе тад алам алам аму ванит винода-мга м дхиг дхиг ити гарха чакра.
ахо – уви; асдху – недобро; анухитам – извършено; ят – защото; абхинивешита – изцяло погълнат; ахам – аз; индрияи – за сетивно наслаждение; авид – от невежество; рачита – създадено; виама – причиняващо нещастие; виая – сетивно наслаждение; андха-кӯпе – в тъмния кладенец; тат – това; алам – незначително; алам – без стойност; аму – на това; ванит – съпруга; винода-мгам – като танцуваща маймуна; мм – на мен; дхик – срам; дхик – срам; ити – така; гархам – обвинение; чакра – направи.
Царят започна да се обвинява със следните думи: Уви, колко дълбоко пропаднах заради сетивното си наслаждение! Сега съм затънал в материални удоволствия, които са като тъмен кладенец. Омръзна ми всичко това! Повече няма да се наслаждавам. Заприличал съм на танцуваща маймуна в ръцете на жена си. Какъв позор!
От поведението на Махрджа Прияврата бихме могли да разберем колко жалко е развитието на материалното знание. Царят извършил истински чудеса, като създал второ слънце, светещо през нощта, и построил невероятна колесница, чиито колела образували огромни океани. Тези дейности са толкова необикновени, че съвременните учени не могат дори да си представят как са били осъществени. Махрджа Прияврата имал изключителни постижения в материалната област, но тъй като се занимавал със сетивно наслаждение – да управлява царството си и да задоволява капризите на красивата си жена – сам осъдил себе си. Извършеното от Махрджа Прияврата ни дава представа за упадъка на съвременната цивилизация, чиято цел е материалният прогрес. Съвременните т.н. учени и прочее материалисти са крайно самодоволни, защото могат да построят големи мостове, пътища и съоръжения, но това е нищо в сравнение с постиженията на Махрджа Прияврата. И щом той се презирал въпреки всичките си подвизи, колко по-достойни за презрение сме ние с нашия материален „прогрес“. Можем да направим заключението, че този прогрес няма нищо общо с проблемите на живото същество, пленника на материалния свят. За съжаление съвременният човек не разбира своето пленничество и жалкото си положение и няма представа какво тяло ще получи в следващия си живот. От духовна гледна точка великото царство, красивата жена и удивителните материални дейности са препятствия за духовното развитие. Махрджа Прияврата искрено служил на великия мъдрец Нрада; и независимо че по-късно приел материалния разкош, това не го отклонило от истинската цел. Той отново възвърнал своето Ка съзнание. Бхагавад-гӣт утвърждава:
нехбхикрама-ншо 'сти
пратявйо на видяте
свалпам апй ася дхармася
тряте махато бхат
„Тези усилия не са напразни, нищо не се губи – дори малкият напредък по този път закриля човека от най-големите опасности и страхове“ (Бхагавад-гит, 2.40). Отречението на Махрджа Прияврата било възможно само по милостта на Върховната Божествена Личност. Обикновено хората, сдобили се с власт, с красива жена, разкошен дом и материална слава, пропадат все повече и повече. Но Прияврата Махрджа, добре обучен от Нрада Муни, съживил своето Ка съзнание въпреки всички превратности.