В тази глава Бхарата Махрджа, вече Джаа Бхарата, среща цар Рахӯгаа, владетел на държавите Синдху и Саувӣра. Царят накарал Джаа Бхарата да носи паланкина му и го смъмрил, защото не си вършел работата, както трябва. Главният носач трябвало да намери още някого за паланкина и избрал Джаа Бхарата като най-подходящ. Принуден да носи паланкина, той не се възпротивил на надменната заповед и смирено се подчинил. По време на носенето много внимавал да не настъпва мравките по пътя; спирал, щом видел някоя мравка, и я изчаквал да мине. Естествено, не успявал да върви в крак с другите носачи. Ядосан, царят го наругал с обидни думи, но той, напълно освободен от телесната представа, не казал нищо и продължил да носи паланкина както преди. Тогава царят го заплашил със сурово наказание и Джаа Бхарата за пръв път проговорил. Той изразил удивлението си от недостойните слова на царя и му дал наставления, които пробудили истинското му знание. Царят се опомнил и разбрал, че е оскърбил велик светец. Започнал да му се моли с цялото си смирение и уважение. Поискал Джаа Бхарата да обясни дълбокия смисъл на философската си проповед и искрено го помолил за прошка. Царят сам признал, че онзи, който оскърби лотосовите нозе на чист предан, ще бъде наказан с тризъбеца на Шива.