ТЕКСТ 11
джӣван-мтатва ниямена рджан
дянтавад яд виктася дам
сва-свмя-бхво дхрува ӣя ятра
тархй учяте 'сау видхиктя-йога
джӣват-мтатвам – да бъдеш жив мъртвец; ниямена – от природните закони; рджан – о, царю; ди-анта-ват – всичко материално има начало и край; ят – защото; виктася – тялото и другите неща, които търпят промени; дам – се вижда; сва-свмя-бхва – позицията на слуга и господар; дхрува – неизменен; ӣя – о, почитаеми; ятра – където; тархи – тогава; учяте – се казва; асау – това; видхи-ктя-йога – съответствие на правилата и задълженията.
Скъпи царю, ти несправедливо ме нарече мъртвец в живо тяло. Бих казал само, че това се случва навсякъде, защото всичко материално има начало и край. Що се отнася до представата ти, че си цар и мой господар, който може да ми заповядва, тя също не е вярна, защото това положение е временно. Днес ти си цар и аз съм твой слуга, но утре ситуацията може да се промени и ти да станеш мой слуга, а аз твой господар. Това са временни обстоятелства, създадени от провидението.
Телесната представа е основната причина за страданията в материалното битие. Особено в Кали юга хората са толкова невежи, че дори не разбират как тялото се променя всеки миг и последната промяна се нарича смърт. В този живот някой може да е цар, а в следващия живот може да стане куче според закона на карма. Душата спи дълбок сън в обятията на могъщата материална природа. Тя попада в едни условия, а след това в други. Без просветление и знание, обусловеният ѝ живот продължава вечно и тя погрешно се обявява за цар, слуга, котка или куче. Това са просто различни преобразувания, осъществявани по върховна воля. Не бива да се заблуждаваме от тези временни телесни схващания. Всъщност в материалния свят няма господари – всички са подчинени на материалната природа, която е подчинена на Върховната Божествена Личност. Следователно Бог, Върховната Личност, Ка, е крайният господар. Чайтаня чаритмта обяснява: екале ӣшвара ка, ра саба бхтя – единственият господар е Ка, всички останали са негови слуги. Ние сме забравили отношенията си с Върховния Бог и тази забрава е причина за страданията ни в материалния свят.