No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

вишеа-буддхер вивара манк ча
пашма ян на вявахрато 'нят
ка ӣшварас татра ким ӣшитавя
татхпи рджан каравма ки те

вишеа-буддхе – от разбирането за разликата между господаря и слугата; виварам – възможност; манк – малко; ча – също; пашма – виждам; ят – което; на – не; вявахрата – от временната употреба или традиции; анят – друг; ка – който; ӣшвара – господар; татра – в този; ким – кой; ӣшитавям – трябва да бъде контролиран; татхпи – въпреки това; рджан – о, царю (ако все още мислиш, че ти си господарят, а аз съм слугата); каравма – мога да направя; ким – какво; те – за теб.

Скъпи царю, ако все още мислиш, че си мой господар, а аз съм твой слуга, заповядай ми нещо и аз ще ти се подчиня. Но аз бих казал, че различията между нас са временни, наложени от установените традиции. Не виждам никаква друга причина. В такъв случай кой е господарят и кой е слугата? Всеки е притиснат от законите на материалната природа; така че никой не е господар и никой не е слуга. Но все пак, ако мислиш, че ти си господарят, а аз съм слугата, ще се съглася. Моля те, заповядай ми. Какво искаш да направя за теб?

В Шрӣмад Бхгаватам е казано: аха мамети. Човек си мисли: „Аз съм това тяло и от негова гледна точка този е мой господар, онзи е мой слуга, тя ми е съпруга, а той ми е син“. Всички тези схващания са временни поради неизбежната смяна на тялото и законите на материалната природа. Ние сме събрани като сламки, носени по вълните на океана; сламки, които океанските вълни неизбежно ще разпръснат. В този материален свят всеки се носи по вълните на океана от невежество. Както пише Бхактивинода хкура:

(мичхе) мра ваше, ччха бхесе',

кхччха хбуубу, бхи

(джӣва) ка-дса, еи вишвса,

карле та' ра дукха ни

Шрӣла Бхактивинода хкура сравнява мъжете и жените със сламки, люшкани от вълните на материалната природа. Ако те разберат, че са вечни слуги на Ка, ще сложат край на блуждаенето си. В Бхагавад-гӣт (3.37) е казано: кма еа кродха еа раджо-гуа-самудбхава. Поради гуата на страстта ние изпитваме какви ли не желания и в зависимост от тях и по волята на Върховния Бог материалната природа ни предоставя определен вид тяло. Известно време играем ролята на господар или слуга като актьори на сцена, изпълняващи указанията на режисьора. Докато сме в човешката форма на живот трябва да сложим край на това безсмислено театрално представление. Трябва да възвърнем своето изначално, органично присъщо ни състояние, наречено Ка съзнание. Сегашният ни господар е материалната природа. Даивӣ хй е гуа-майӣ мама м дуратя (Бхагавад-гӣт, 7.14). Под непреодолимото ѝ влияние ние се мислим за слуги и господари, но ако приемем властта на Бога, Върховната Личност, и неговите вечни слуги, това временно състояние ще бъде прекратено.

« Previous Next »