ТЕКСТ 13
унматта-матта-джаават сва-састх
гатася ме вӣра чикитситена
артха кин бхават шикитена
стабдха-праматтася ча пиапеа
унматта – лудост; матта – пияница; джаа-ват – като идиот; сва-састхм – установен в органично присъщото ни положение; гатася – на този, който е постигнал; ме – на мен; вӣра – о, царю; чикитситена – от наказанието ти; артха – смисълът или целта; кин – какво; бхават – от теб; шикитена – научен; стабдха – тъп; праматтася – побъркан човек; ча – също; пиа-пеа – като мелене на брашно.
Скъпи царю, ти ми каза: „Негоднико, нямаш капка разум и си истински невменяем! Но аз хубаво ще те накажа и ще се опомниш“. Бих казал, че макар да приличам на глухоням идиот, аз съм себеосъзната личност. Какво ще спечелиш, като ме накажеш? Ако оценката ти е вярна и аз наистина съм луд, наказанието е безсмислено, както е безсмислено да подкарваш с камшик умрял кон. Не можеш да излекуваш безумеца с наказания.
Всеки в този материален свят действа налудничаво под влиянието на измамни внушения, плод на материалната обусловеност. Например крадецът знае, че не е хубаво да се краде, че ще бъде наказан от царя или от Бога, виждал е други крадци, заловени и наказани от полицията, и все пак краде отново и отново. Той си въобразява, че откраднатото ще го направи щастлив. Това е признак на лудост. Независимо от многобройните наказания крадецът не може да се откаже от привичките си; така че наказанието е безсмислено.