ТЕКСТ 14
шрӣ-шука увча
етвад анувда-парибха пратюдӣря муни-вара упашама-шӣла упаратнтмя-нимитта упабхогена кармрабдха вяпанаян рджа-нам апи татховха.
шрӣ-шука увча – Шукадева Госвмӣ продължи да говори; етват – толкова много; анувда-парибха – като повтори с обяснения думите на царя; пратюдӣря – даващ отговори; муни-вара – великият мъдрец Джаа Бхарата; упашама-шӣла – който е благ и спокоен по природа; упарата – престана; антмя – неща, които нямат отношение към душата; нимитта – причината (невежеството) за отъждествяването с неща, които нямат отношение към душата; упабхогена – като приема последиците от своята карма; карма-рабдхам – полученото резултатно действие; вяпанаян – преустановявайки; рджа-нам – паланкина на царя; апи – отново; татх – както преди; увха – продължи да носи.
Шукадева Госвмӣ каза: О, Махрджа Парӣкит, когато цар Рахӯгаа се скара с груби думи на издигнатия предан Джаа Бхарата, този умиротворен, свят човек търпеливо го изслуша и му отговори подобаващо. Невежеството се дължи на телесната представа, а Джаа Бхарата бе напълно освободен от нея. Поради присъщото си смирение той не се мислеше за велик предан и се съгласи да изстрада последиците от предишната си карма. Разсъждаваше като обикновен човек и смяташе, че като носи паланкина, унищожава въздействията от миналите си лоши дела. Затова продължи да го носи както преди.
Издигнатият предан никога не се мисли за парамахаса, или освободена личност. Той е смирен слуга на Бога. Изпадне ли в беда, той е готов да изстрада последиците от миналия си живот и никога не обвинява Бога за тежкото положение, в което се намира. Това са характеристиките на издигнатия предан. Тат те 'нукамп сусамӣкяма. Преданият приема превратностите на съдбата като Божи дар. Не се гневи на своя господар и е доволен от отреденото му положение. Каквото и да се случи, той продължава да изпълнява задълженията си в преданото служене. Такава личност непременно ще се завърне у дома, при Бога. В Шрӣмад Бхгаватам (10.14.8) е казано:
тат те 'нукамп сусамӣкамо
бхуджна евтма-кта випкам
хд-вг-вапурбхир видадхан намас те
джӣвета йо мукти-паде са дя-бхк
„О, Господи, този, който винаги се надява на безпричинната ти милост и продължава да търпи последиците от миналите си греховни дела, като ти се покланя с цялото смирение, на което е способен, несъмнено е достоен за освобождение, защото то е станало негово законно право“.