No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 15

са чпи павея синдху-саувӣра-патис таттва-джигс самяк-шраддхадхиктдхикрас тад дхдая-грантхи-мочана двиджа-вача шрутя баху-йога-грантха-саммата твараварухя ширас пда-мӯлам упаста кампаян вигата-нпа-дева-смая увча.

са – той (Махрджа Рахӯгаа); ча – също; апи – наистина; павея – о, най-велики от династията Пу (Махрджа Парӣкит); синдху-саувӣра-пати – царят на държавите Синдху и Саувӣра; таттва-джигсм – по отношение на въпросите за Абсолютната Истина; самяк-шраддха – с вяра, изразяваща се в пълна власт над сетивата и ума; адхикта-адхикра – постигнал необходимите качества; тат – този; хдая-грантхи – възелът на погрешните схващания в сърцето; мочанам – който премахва; двиджа-вача – думите на брхмаа (Джаа Бхарата); шрутя – слушане; баху-йога-грантха-самматам – в съответствие с всички процеси на йога и писанията; твара – много бързо; аварухя – слизайки (от паланкина); ширас – с главата си; пда-мӯлам – в лотосовите нозе; упаста – падайки по очи, за да отдаде почитания; кампаян – получавайки опрощение за оскърбленията си; вигата-нпа-дева-смая – изоставяйки илюзорната царска гордост и желание за почести; увча – каза.

Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: О, най-велики потомъко на династията Пу (Махрджа Парӣкит), царят на държавите Синдху и Саувӣра (Махрджа Рахӯгаа) дълбоко вярваше в беседите за Абсолютната Истина. Затова разбра добре философското изложение на Джаа Бхарата, което е потвърдено от всички писания за мистична йога и разхлабва възела в сърцето. Така той се освободи от материалната представа за царската си личност. Бързо слезе от паланкина и падна по очи в лотосовите нозе на великия брхмаа Джаа Бхарата, за да му се извини за нанесените обиди. След това каза следното.

В Бхагавад-гӣт (4.2) Бог Ка казва:

ева парампар-прптам
има рджарайо виду
са кленеха махат
його наа парантапа

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше загубено“.

Чрез ученическата приемственост царете били на равнището на великите светци (рджа-и). По-рано те познавали философията на живота и знаели как да обучат поданиците си, за да ги издигнат на същото равнище. С други думи, знаели как да ги освободят от плена на раждането и смъртта. Веднъж великият мъдрец Вишвмитра отишъл при Махрджа Дашаратха, царя на Айодх, с молба да изпрати в гората Бог Рмачандра и Лакмаа да убият един демон. Когато светецът влязъл в царския дворец, Махрджа Дашаратха го посрещнал с думите аихиа ят тат пунар джанма джая. Той го попитал дали усилията му да победи кръговрата на раждането и смъртта се увенчават с успех. Цялата ведическа цивилизация се гради на този въпрос. Трябва да знаем как да победим повтарящите се раждане и смърт. Махрджа Рахӯгаа също разбирал смисъла на живота и могъл да оцени житейската философия, която Джаа Бхарата му обяснил. Така е устроено ведическото общество. Големите учени, брхмаите, святите личности и мъдреците, познаващи целта на Ведите, съветвали царете как да се грижат за населението и с тяхна помощ всички били щастливи. Всичко вървяло добре. Махрджа Рахӯгаа разбирал ценността на човешкия живот. И се разкаял за обидите, нанесени на Джаа Бхарата. Слязъл от носилката и паднал в лотосовите му нозе с молба за прошка и надежда да научи още за смисъла на живота; това се нарича брахма джигс (запитване за Абсолютната Истина). Съвременните висши управници не познават смисъла на живота и когато святи личности се опитват да разпространяват ведическо знание, тези надменни лидери не само че не им се покланят смирено, но се опитват да попречат на духовните им дейности. Може да се каже, че древното монархическо управление прилича на рай, а съвременното управление е ад.

« Previous Next »