ТЕКСТ 21
да шрама кармата тмано ваи
бхартур гантур бхаваташ чнуманйе
ятхсатоднаяндй-абхвт
самӯла ио вявахра-мрга
да – видяно от всички; шрама – умора; кармата – от определени действия; тмана – на душата; ваи – наистина; бхарту – на този, който носи паланкин; ганту – на този, който се движи; бхавата – на теб; ча – и; ануманйе – предполагам, че е така; ятх – доколкото; асат – с нещо, което не е истина; уда – на водата; наяна-ди – донасянето и друга подобна работа; абхвт – от отсъствието; са-мӯла – основано на доказателства; иа – почитан; вявахра-мрга – явление.
Ти каза: „Работата не ме уморява“. Макар душата да се различава от тялото, очевидно умората, която носи физическият труд, е присъща на душата. Когато носиш паланкина, душата ти също се труди. Това е моето предположение. Освен това ти каза, че външните отношения между господаря и слугата не са истински. Това може да е така в осезаемия свят, но нещата от този осезаем свят определено си влияят едно на друго. Това е изпитано и проверено. Следователно материалните дейности са преходни, но не може да се каже, че са неистински.
Този разговор касае безличностната мвда философия и практическата философия на ваиавите. Според философията Мвда феноменалният свят е илюзорен, но ваиавите не са съгласни с това. Те знаят, че феноменалният свят е временно проявление, но не е илюзорен. Сънищата, които сънуваме нощем, са илюзия, но кошмарният сън определено ни въздейства. Умората на душата не е истинска, но потъналият в илюзорната телесна представа е под въздействието на подобни кошмарни сънища. Докато сънува, обусловената душа не може да избяга от възприеманата действителност и е принудена да страда насън. Стомната е направена от глина и е временна. Всъщност няма стомна; има просто глина. Но понеже в нея може да се налива вода, използваме я като съд за вода. Затова не може да се каже, че тя е напълно илюзорна.