ТЕКСТ 24
тан ме бхавн нара-девбхимна-
мадена туччхӣкта-саттамася
кӣа маитрӣ-дшам рта-бандхо
ятх таре сад-авадхнам аха
тат – затова; ме – на мен; бхавн – твоя милост; нара-дева-абхимна-мадена – от самозабравата, която се дължи на царското тяло и гордостта от него; туччхӣкта – който обиди; сат-тамася – теб, най-достойния сред хората; кӣа – моля те, покажи; маитрӣ-дшам – безпричинната си милост към мен като приятел; рта-бандхо – о, приятелю на страдащите; ятх – така че; таре – мога да се освободя от; сат-авадхнам – обида срещу велика личност като теб; аха – греха.
Казаното от теб ми изглежда много противоречиво. О, приятелю на страдащите, аз несправедливо те обидих. Бях заслепен от гордостта, че притежавам тяло на цар. Наистина съм виновен за постъпката си. Моля те, обърни към мен милостивия си поглед. Тогава бих могъл да се освободя от греха, който си навлякох с обидата към теб.
Шрӣ Чайтаня Махпрабху е казал, че този, който оскърби ваиава, съсипва целия си духовен си живот. Оскърблението срещу ваиава е като побеснял слон, опустошаващ поддържана с много труд градина. Може да си постигнал най-високото равнище в преданото служене, но ако по една или друга причина оскърбиш ваиава, всичко рухва. Цар Рахӯгаа несъзнателно обидил Джаа Бхарата, но понеже бил достатъчно разумен, го помолил за прошка. Това е начинът, по който можем да преодолеем ваиава апардха. Ка е винаги добросърдечен и милостив по природа. Ако човек извърши оскърбление в нозете на ваиава, трябва незабавно да му се извини, за да не погуби духовния си напредък.