No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

на викри вишва-сухт-сакхася
смйена вӣтбхиматес тавпи
махад-вимнт сва-ктд дхи мд
накятй адӯрд апи шӯлапи

на – не; викри – материална промяна; вишва-сухт – на Върховната Божествена Личност, приятеля на всички; сакхася – на теб, приятеля; смйена – заради вътрешното ти равновесие; вӣта-абхимате – който е изоставил телесната представа за живота; тава – твоя; апи – наистина; махат-вимнт – оскърблението срещу велик предан; сва-ктт – от собствените ми дела; хи – безспорно; мдк – човек като мен; накяти – ще бъде погубен; адӯрт – много скоро; апи – наистина; шӯла-пи – дори да съм могъщ като Шива (Шӯлапи).

 О, господарю мой, ти си приятел на Бога, Върховната Личност, приятеля на живите същества. Затова се отнасяш справедливо към всички и си над телесната представа. Макар да те нараних с обидите си, знам, че нищо не губиш и не печелиш от тях. Твоята решителност е непоклатима, а аз те поругах. Дори да не отстъпвам на Шива по могъщество, скоро ще бъда погубен заради оскърблението в лотосовите нозе на ваиава.

Махрджа Рахӯгаа бил много умен и съзнавал пагубните последствия от оскърблението на ваиава. Той искрено помолил Джаа Бхарата да му прости. Следвайки неговия пример, всеки би трябвало много внимателно да избягва оскърблението към лотосовите нозе на ваиавите. В Чайтаня бхгавата (Мадхя, 13) Шрӣла Вндвана дса хкура пише:

шӯлапи-сама яди бхакта-нинд каре
бхгавата прама – татхпи шӣгхра маре
хена ваиавере нинде сарвагя ха-и
се джанера адха-пта сарва-шстре ка-и

„Дори някой да е могъщ като Шива, който държи в ръката си тризъбец, той ще падне от духовното си равнище, ако се осмели да оскърби ваиава. Това е заключението на всички ведически писания“. И Чайтаня бхгавата (Мадхя, 22) потвърждава:

ваиавера нинд карибека ра гаа
тра рак смартхя нхика кона джана
шӯлапи-сама яди ваиавере нинде
татхпиха нша я – кахе шстра-внде
их н мни йе суджана нинд каре
джанме джанме се ппиха даива-дое маре

„Никой не може да защити оскърбителя на ваиава. Дори да е могъщ като Шива, той ще бъде погубен. Това е присъдата на шстрите. Човекът, който пренебрегва шстрите и се осмелява да хули ваиава, ще страда живот след живот заради постъпката си“.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху десета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Разговорът на Джаа Бхарата и Махрджа Рахӯгаа“.

« Previous