ТЕКСТ 8
ева бахв абаддхам апи бхама нара-девбхимна раджас тамаснувиддхена мадена тирасктшеа-бхагават-прия-никета паита-мнина са бхагавн брхмао брахма-бхӯта-сарва-бхӯта-сухд-тм йогешвара-чар нти-вютпанна-мати смаямна ива вигата-смая идам ха.
евам – по този начин; баху – много; абаддхам – глупаво; апи – въпреки; бхамам – говорейки; нара-дева-абхимнам – цар Рахӯгаа, който се мислеше за владетел; раджас – от материалната гуа на страстта; тамас – също и от гуата на невежеството; анувиддхена – нараснали; мадена – от лудост; тираскта – който упрекна; ашеа – неизброими; бхагават-прия-никетам – предани на Бога; паита-мнинам – мислейки се за много учен; са – това; бхагавн – с изключително духовно могъщество (Джаа Бхарата); брхмаа – достоен брхмаа; брахма-бхӯта – постигнал себепознание; сарва-бхӯта-сухт-тм – който бе приятел на всички живи същества; йога-ӣшвара – на най-великите йогӣ-мистици; чарм – поведението; на ати-вютпанна-матим – на цар Рахӯгаа, който не познаваше; смаямна – леко усмихнат; ива – като; вигата-смая – който е освободен от материална гордост; идам – това; ха – каза.
Под влияние на телесната представа и на материалните гуи страст и невежество, цар Рахӯгаа се мислеше за велик владетел. В заслепението си той се нахвърли върху Джаа Бхарата с незаслужени, безсмислени обиди. Джаа Бхарата бе велик предан и любима обител на Върховната Божествена Личност. Макар да си въобразяваше, че е много учен, царят не знаеше нищо за позицията на извисения предан, установен в предано служене, нито имаше представа за отличителните му черти. Джаа Бхарата бе жилище на Върховния и винаги носеше в сърцето си образа на Бога. Далеч от всякакво телесно схващане, той се отнасяше приятелски към всички живи същества. Затова само се усмихна и каза следното.
В този стих е посочена разликата между човека с телесни схващания и човека отвъд телесните схващания. Цар Рахӯгаа бил под влиянието на телесната представа и мислейки се за велик владетел, несправедливо оскърбил Джаа Бхарата. Постигнал себепознание, Джаа Бхарата се намирал на трансцендентално ниво, затова вместо да се разгневи, с лека усмивка започнал да поучава царя. Напредналият ваиава е приятел на всички живи същества, дори на враговете си. Всъщност той не смята никого за свой враг. Сухда сарва-дехинм. Понякога ваиавите се разгневяват, но това е само привидно и е за доброто на неотдадените. Можем да посочим много примери от ведическите писания. Веднъж Нрада се ядосал на двамата сина на Кувера, Налакӯвара и Маигрӣва, и ги наказал, като ги превърнал в дървета. Впоследствие те били освободени от Бог Шрӣ Ка. Преданият се намира на абсолютно равнище: удовлетворението или гневът му са еднакво благотворни за другите.