В тази глава брхмаът Джаа Бхарата дава подробни наставления на Махрджа Рахӯгаа. Той му казва: „Ти нямаш голям опит, но се представяш за учена личност, защото много се гордееш със знанието си. Всъщност постигналият трансцендентално равнище не обръща внимание на обществените норми, които са за сметка на духовното развитие. Обществените норми принадлежат към категорията карма-ка, дейности за материални блага. Никой не може да напредва духовно с подобни дейности. Обусловената душа е неизменно подчинена на материалните гуи и се интересува единствено от собствената си изгода и от благоприятни и неблагоприятни материални неща. Казано другояче, умът, водачът на сетивата, е погълнат от материални дейности живот след живот. Така той постоянно получава различни тела и страда в материалните условия. Основата, на която се крепят обществените норми, са измислиците на ума. Ако умът на човека е съсредоточен върху измислени дейности, той неизменно остава обусловен в материалния свят. Умът има единайсет, а според някои учени, дванайсет функции с десетки хиляди разновидности. Личността, лишена от Ка съзнание, е жертва на тези умствени построения и слуга на материалната енергия. Живото същество, освободено от измислиците на ума, постига чисто духовно равнище, над всяко материално замърсяване. Има два вида живи същества: джӣвтм и парамтм, индивидуалната душа и Върховната Душа. В своето най-висше проявление Върховната Душа е Бог Всудева, Ка. Той се намира във всяко сърце и направлява разнообразните дейности на живото същество. Той е върховното убежище на всички създания. Човек може да разбере Бога, Върховната Душа, и своята позиция по отношение на него, когато напълно се откъсне от ненужното общуване със светски хора. Само тогава ще може да прекоси океана на невежеството. Причината за обусловения живот е привързаността към външната енергия. Без преодоляване на умствените измислици няма свобода от материалните терзания. Тези измислици са без всякаква стойност, но последствията от тях са страшни. Никой не бива да пренебрегва контрола над ума. Ако това стане, умът взима връх и живото същество забравя истинската си позиция. Щом забрави, че е вечен слуга на Ка и служенето на Ка е единственото му задължение, материалната природа го обрича да служи на сетивните обекти. Човек трябва да унищожи измислиците на ума с меча на служенето на Бога, Върховната Божествена Личност, и неговия предан (гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа)“.