ТЕКСТ 1
брхмаа увча
аковида ковида-вда-вдн
вадасй атхо нти-вид вариха
на сӯрайо хи вявахрам ена
таттввамаршена сахмананти
брхмаа увча – брхмаът каза; аковида – без достатъчно познание; ковида-вда-вдн – думи, използвани от учените хора; вадаси – говориш; атхо – следователно; на – не; ати-видм – на изключително образованите; вариха – най-важното; на – не; сӯрая – такива интелигентни хора; хи – наистина; вявахрам – светски и обществени норми на поведение; енам – това; таттва – на истината; авамаршена – проницателна интелигентна преценка; саха – със; мананти – обсъждаш.
Брхмаът Джаа Бхарата каза: Скъпи царю, макар да нямаш достатъчно знание и опит, ти се опитваш да говориш като голям учен. От думите ти личи, че не си много мъдър. Образованият човек не говори като теб за отношенията между господар и слуга или за материалните страдания и наслади. Тези неща са повърхностни. Издигнатият и мъдър човек, познаващ Абсолютната Истина, не говори така.
Ка упрекнал Арджуна със същите думи. Ашочн анвашочас тва праг-вдш ча бхасе: „Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта“ (Бхагавад-гӣт, 2.11). 99,9 процента от хората се представят за мъдри съветници, но нямат никакво духовно знание и са като неуки деца, които говорят безсмислици. Така че на думите им не бива да се обръща никакво внимание. Човек трябва да се учи от Ка или от неговия предан. Ако говори, опирайки се на тяхната мъдрост, т.е. на духовното знание, думите му имат стойност. Днес целият свят е пълен с невежи и глупави хора. В Бхагавад-гӣт те са назовани с думата мӯха. Те се опитват да ръководят човечеството, но понеже нямат духовно знание, в света цари хаос. За да се освободят от тази мъчителна ситуация, хората трябва да станат Ка осъзнати и да приемат знание от издигнати личности като Джаа Бхарата, Бог Ка и Капиладева. Това е единственият начин да се разрешат проблемите на материалното съществуване.