No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

брхмаа увча
аковида ковида-вда-вдн
вадасй атхо нти-вид вариха
на сӯрайо хи вявахрам ена
таттввамаршена сахмананти

брхмаа увчабрхмаът каза; аковида – без достатъчно познание; ковида-вда-вдн – думи, използвани от учените хора; вадаси – говориш; атхо – следователно; на – не; ати-видм – на изключително образованите; вариха – най-важното; на – не; сӯрая – такива интелигентни хора; хи – наистина; вявахрам – светски и обществени норми на поведение; енам – това; таттва – на истината; авамаршена – проницателна интелигентна преценка; саха – със; мананти – обсъждаш.

Брхмаът Джаа Бхарата каза: Скъпи царю, макар да нямаш достатъчно знание и опит, ти се опитваш да говориш като голям учен. От думите ти личи, че не си много мъдър. Образованият човек не говори като теб за отношенията между господар и слуга или за материалните страдания и наслади. Тези неща са повърхностни. Издигнатият и мъдър човек, познаващ Абсолютната Истина, не говори така.

Ка упрекнал Арджуна със същите думи. Ашочн анвашочас тва праг-вдш ча бхасе: „Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта“ (Бхагавад-гӣт, 2.11). 99,9 процента от хората се представят за мъдри съветници, но нямат никакво духовно знание и са като неуки деца, които говорят безсмислици. Така че на думите им не бива да се обръща никакво внимание. Човек трябва да се учи от Ка или от неговия предан. Ако говори, опирайки се на тяхната мъдрост, т.е. на духовното знание, думите му имат стойност. Днес целият свят е пълен с невежи и глупави хора. В Бхагавад-гӣт те са назовани с думата мӯха. Те се опитват да ръководят човечеството, но понеже нямат духовно знание, в света цари хаос. За да се освободят от тази мъчителна ситуация, хората трябва да станат Ка осъзнати и да приемат знание от издигнати личности като Джаа Бхарата, Бог Ка и Капиладева. Това е единственият начин да се разрешат проблемите на материалното съществуване.

« Previous Next »