ТЕКСТ 12

В Бхагавад-гӣт (13.3) се казва: кетрагя чпи м виддхи сарва-кетреу бхрата. Има два вида кетрагя, живи същества. Единият е индивидуалното живо същество, а другият е върховното живо същество. Обикновеното живо същество познава тялото си до известна степен, но Върховният, Парамтм, познава състоянието на всички тела. Индивидуалното живо същество е установено на едно място, а Върховният, Парамтм, е всепроникващ. В тази шлока думата кетрагя се отнася до обикновеното живо същество, а не до върховното същество. Обикновените същества се разделят на две категории: нитя-баддха и нитя-мукта. Едните са вечно обусловени, а другите – вечно освободени. Вечно освободените същества са във Ваикуха джагат, духовния свят, и никога не падат в материалния свят. Съществата в материалния свят са обусловени души, нитя-баддха. Те могат да се освободят, като овладеят ума, защото той е причината за обусловения живот. Когато умът се възпита и душата се измъкне от влиянието му, тя постига освобождение още в материалния свят. Освободената душа се нарича джӣван-мукта. Тя знае как е станала обусловена; затова се опитва да се пречисти и да се върне у дома, при Бога. Обусловената душа е вечно обусловена, защото е подвластна на ума. Обусловеното и освободеното състояние се сравняват със съня, безсъзнанието и будуването. Спящите и безсъзнателните са вечно обусловени, а будните същества разбират, че са вечни частици от Върховната Божествена Личност, Ка. Затова дори в този материален свят те му служат. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ пише: ӣх яся харер дсйе. Ако служиш на Ка, ти си освободен, дори да изглеждаш като обусловена душа в материалния свят. Джӣван-мукта са учяте. Този, чието единствено занимание е да служи на Ка, трябва да бъде смятан за освободен, независимо в какво положение се намира.