No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

татхаива рджанн уру-грхамедха-
витна-видьору-виджмбхитеу
на веда-вдеу хи таттва-вда
прйеа шуддхо ну чаксти сдху

татх – следователно; ева – наистина; рджан – о, царю; уру-грха-медха – ритуали, свързани с материалния семеен живот; витна-вид – с нарастващо знание; уру – много; виджмбхитеу – сред тези, които се интересуват; на – не; веда-вдеу – които говорят в съответствие с Ведите; хи – наистина; таттва-вда – духовната наука; прйеа – почти винаги; шуддха – освободени от всички замърсяващи дейности; ну – именно; чаксти – се проявява; сдху – човек, напреднал в преданото служене.

Скъпи царю, разговорите за отношенията между господаря и слугата, царя и поданика и пр. са само разговори за материални дейности. Хората, които се занимават с материалните дейности, изложени във Ведите, посвещават цялото си внимание на материални жертвоприношения и вярват единствено в материални завоевания. Естествено такива хора никога не стигат до духовно просветление.

В този стих две думи заслужават внимание: веда-вда и таттва-вда. В Бхагавад-гӣт тези, които следват Ведите, но не разбират смисъла на ведическото знание или на Веднта сӯтра, се наричат веда-вда-рат.

м им пупит вча
правадантй авипашчита
веда-вда-рат пртха
нняд астӣти вдина

кмтмна сварга-пар
джанма-карма-пхала-прадм
кри-вишеа-бахул
бхогаишваря-гати прати

„Хората с ограничено знание са привлечени от цветистия език на Ведите, в които се препоръчват различни плодоносни дейности за достигане до райските планети, добро раждане, власт и т.н. Желаейки сетивно наслаждение и разкошен живот, такива хора казват, че няма нищо по-висше от това“ (Бхагавад-гӣт, 2.42 – 43).

Веда-вда последователите на Ведите, обикновено се насочват към карма-ка – жертвоприношения в съответствие с ведическите наставления. С това те се издигат до по-висши планети. По принцип те спазват обетите, свързани с Чтурмся. Акайя ха ваи чтурмся-джина сукта бхавати: този, който изпълнява чтурмся-ягя, постига благочестие. Благочестивите хора се издигат на висшите планети (ӯрдхва гаччханти саттва-стх). Някои последователи на Ведите са привързани към карма-ка, ведически плодоносни дейности, в стремежа си към по-добър живот. Други са на мнение, че не това е целта на Ведите. Тад ятхаивеха карма джита лока кӣяте евам евам утра пуя джита лока кӣяте. В нашия свят за издигнати се смятат хората с аристократичен произход, с добро образование, красива външност или голямо богатство. Тези придобивки са награда за благочестиви дейности в минали животи. Обаче те изчезват, щом се изчерпи запаса от благочестива дейност. Ако се привържем към благочестивите дейности, в следващия си живот можем да получим такива светски придобивки и да се родим на райските планети. Но рано или късно ще трябва да се разделим с тях. Кӣе пуйе мартя-лока вишанти (Бхагавад-гӣт, 9.21): щом резултатът от натрупаната благочестива дейност се изчерпи, живото същество трябва отново да се върне на мартя-лока. Според казаното в самите Веди истинската им цел не е благочестивата дейност. Целта на Ведите е обяснена в Бхагавад-гӣт. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведя: целта на Ведите е да се разбере Ка, Върховната Божествена Личност. Веда-вдӣте не притежават истинска мъдрост и последователите на гна-ка (знание за Брахман) също не са съвършени. Но този, който достигне равнището упсан и приеме обожанието на Върховната Божествена Личност, става съвършен (рдханн сарве виор рдхана парам). Във Ведите са описани религиозни ритуали и различни жертвоприношения в чест на полубоговете, но тези церемонии са вторични, защото извършителите им не знаят, че крайната цел е Виу (на те виду свртха-гати хи виум). Когато се издигне до виор рдханам, или бхакти йога, човек е постигнал съвършенството на живота. В противен случай той не е таттва-вдӣ, а по думите на Бхагавад-гӣт, веда-вдӣ – сляп последовател на ведическите канони. Веда-вдӣ може да се пречисти от материалното замърсяване само ако стане таттва-вдӣ, т.е. познавач на таттва, Абсолютната Истина. Таттва се осъзнава в три аспекта – брахмети парамтмети бхагавн ити шабдяте. Дори този, който е разбрал таттва, трябва да почита Бхагавн, Виу и неговите разширения, иначе е далеч от съвършенство. Бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте: след много животи истински знаещият се отдава на Ка. Можем да направим заключението, че неинтелигентните хора с ограничено знание не могат да разберат Бхагавн, Брахман или Парамтм, но този, който изучи Ведите и разбере Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, постига равнището на съвършеното знание.

« Previous Next »