No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 3

на тася таттва-грахая скд
варӣясӣр апи вча самсан
свапне нирукт гхамедхи-саукхя
на яся хенумита свая ст

на – не; тася – на него (ученик, изучаващ Ведите); таттва-грахая – приемайки истинската цел на ведическото знание; скт – непосредствено; варӣясӣ – много възвишени; апи – въпреки; вча – словата на Ведите; самсан – достатъчни за; свапне – насън; нирукт – по примера на; гха-медхи-саукхям – щастие в материалния свят; на – не; яся – на този, който; хея-анумитам – смятани за вторични; сваям – от само себе си; ст – става.

Не е трудно да се разбере, че сънят е илюзорен и несъществен; по същия начин човек постепенно открива, че материалното щастие в този живот или в следващия, на тази или на някоя по-висша планета, няма стойност. Разбрал това, той не може да получи задоволително знание за истината от Ведите, макар те да са прекрасен източник на мъдрост.

В Бхагавад-гӣт (2.45) Ка съветва Арджуна да се издигне над материалните дейности, определяни от трите гуи на материалната природа (траигуя-виа вед нистраигуьо бхаврджуна). Смисълът да се изучават Ведите е преодоляването на дейностите в трите материални гуи. Естествено в материалния свят за най-висша се смята гуата на доброто; от нивото на саттва-гуа може да се постигнат висшите планети. Но това не е съвършенство. Трябва да разберем, че дори нивото на саттва-гуа не е достатъчно. Някой може да сънува, че е станал цар; че има прекрасно семейство, съпруга и деца, но щом се събуди, веднага разбира, че сънят му е илюзорен. По същия начин за човека, стремящ се към духовно освобождение, в материалното щастие няма нищо добро. Докато не разбере, че няма нищо общо с това щастие, той не би могъл да узнае Абсолютната Истина, таттва-гна. Кармӣте, гнӣте и йогӣте желаят различни материални постижения. Кармӣте работят неуморно ден и нощ за телесни удобства, а гнӣте само размишляват как да се освободят от оплитането на кармата и да се слеят със сиянието Брахман. Йогӣте пък жадуват за материално могъщество и магически сили. Всички те се стремят към материално съвършенство, но преданият лесно постига равнището ниргуа в преданото служене и е безразличен към постиженията на карма, гна и йога. Следователно само той се намира на нивото таттва-гна. Разбира се, позицията на гнӣте е по-добра от тази на кармӣте, но не е съвършена. Гнӣте трябва да постигнат истинско освобождение и едва тогава биха могли да се заемат с предано служене (мад-бхакти лабхате парм).

« Previous Next »