ТЕКСТ 7

Умът е причина за материалното робство, но може да бъде причина и за освобождение. В този стих умът е наречен пара-авара. Пара значи „трансцендентален“, а авара – „материален“. Когато служи на Бога (са ваи мана ка-падравиндайо), умът е пара, трансцендентален. Когато действа за сетивно наслаждение, се нарича авара, материален. Сега, в обусловеното ни състояние, умът е изцяло погълнат от сетивно наслаждение, но чрез процеса на преданото служене той може да се пречисти и да възвърне изначалното си Ка съзнание. Често сме давали пример с Амбарӣа Махрджа. Са ваи мана ка-падравиндайор вачси ваикуха-гунуваране. Умът трябва да бъде обуздан с Ка съзнание. Езикът може да се използва, за да разпространяваме посланието на Ка, да възхваляваме Бога или да приемаме прасда, остатъците от храна, предложена на Ка. Севонмукхе хи джихвдау: когато използваме езика в служене на Бога, пречистваме и останалите сетива. В Нрада пачартра е казано: сарвопдхи-винирмукта тат-паратвена нирмалам – щом умът и сетивата се пречистят, цялото ни същество и обозначенията ни се пречистват. Душата престава да се мисли за човек, полубог, котка, куче, индуист, мюсюлманин и т.н. Когато пречисти сетивата и ума си, когато изцяло се посвети на Ка, човек може да се освободи и да се завърне у дома, при Бога.