ТЕКСТ 9
екдашсан манасо хи вттая
кӯтая пача дхийо 'бхимна
мтри карми пура ча тс
ваданти хаикдаша вӣра бхӯмӣ
екдаша – единайсет; сан – има; манаса – на ума; хи – несъмнено; вттая – дейности; кӯтая – действащи сетива; пача – пет; дхия – сетива за получаване на знание; абхимна – фалшиво его; мтри – различни сетивни обекти; карми – различни материални дейности; пурам ча – и тялото, обществото, нацията, семейството или родното място; тсм – на тези функции; ваданти – казват; ха – о!; екдаша – единайсет; вӣра – герой; бхӯмӣ – сфери на дейност.
Съществуват пет действащи сетива и пет сетива за получаване на знание. Съществува и фалшиво его. Общо това прави единайсет компонента, върху които се разпростират функциите на ума. О, царю, мъдреците смятат обектите на сетивата (звук, допир и пр.), органичните дейности (ходене по нужда и пр.), различните видове тела, обществото, приятелството и личността за полета на умствена дейност.
Умът е господар на петте сетива за получаване на знание и петте действащи сетива. Всяко сетиво има свое поле на действие. При всички случаи умът е господарят, той е собственикът. Фалшивото его ни кара да мислим, че сме тялото и да разсъждаваме с понятия като „мое тяло, моя къща, мое семейство, мое общество, моя родина“ и пр. Погрешното отъждествяване с тези обекти е плод на фалшивото его. Затова живото същество си мисли, че е това или онова и се заплита в материалното съществуване.