Махрджа Рахӯгаа все още се съмнявал в своето просветление, затова помолил брхмаа Джаа Бхарата да повтори наставленията си и да му обясни някои неразбрани положения. В тази глава царят отдава смирени почитания на Джаа Бхарата, който криел истинската си същност. От неговите думи царят разбрал, че брхмаът е много издигнат в духовното знание и горчиво се разкаял за нанесените оскърбления. Махрджа Рахӯгаа бил ухапан от змията на невежеството, но нектарните слова на Джаа Бхарата го излекували. Впоследствие той задал нови въпроси, защото обсъжданите теми оставали неясни. Но първо поискал прошка за оскърблението в лотосовите нозе на Джаа Бхарата.