Брхмаът Джаа Бхарата проявил голяма милост към цар Рахӯгаа и иносказателно му описал материалния свят, за да го откъсне от него. Той го сравнил с гъста гора, в която човек се изгубва заради връзката си с материалното съществуване. В тази гора върлуват разбойници (шестте сетива) и хищни животни – чакали, вълци и лъвове (съпруга, деца и роднини), които винаги са готови да пият кръвта на главата на семейството. Горските разбойници и кръвожадните животни се съюзяват и поглъщат енергията на човека в този материален свят. В гората има и тъмна дълбока дупка, покрита с трева, в която той може да пропадне. Щом се озове в гората, привлечено от многобройните материални съблазни, живото същество започва да се отъждествява с материалния свят, общество, приятелство, любов и семейство. То загубва пътя, лута се, без да знае къде да отиде, нападано от животни и птици, и става жертва на безчислени желания. Работи непосилно в тази гора и безпомощно броди из нея. Подлъгва се по временното щастие и се огорчава от така нареченото нещастие. Всъщност и щастието, и нещастието му причиняват само страдания. Понякога го напада змия (дълбокият сън), от ухапването ѝ то загубва съзнание, обърква се и не знае как да изпълнява задълженията си. Понякога се влюбва в чужди жени и си мисли, че се наслаждава на незаконна любов. Връхлитат го различни болести, скръб и съжаления, лято и зима. Така човекът в гората на материалния свят се измъчва от страданията на материалното съществуване. В надеждата си да стане щастлив той се мести от място на място, но един материалист никога не може да бъде щастлив в материалния свят. Постоянно зает с материални дейности, той не намира спокойствие. И забравя, че един ден ще трябва да умре. Въпреки че страда жестоко, заблуден от материалната енергия, той продължава да жадува материално щастие. По този начин напълно забравя отношенията си с Върховната Божествена Личност.