ТЕКСТ 12
квачит квачит кӣа-дханас ту тасмин
шайсана-стхна-вихра-хӣна
чан пард апратилабдха-кма
пракя-дир лабхате 'вамнам
квачит квачит – понякога; кӣа-дхана – загубил всичките си богатства; ту – но; тасмин – в тази гора; шай – постеля за лягане; сана – място, на което се сяда; стхна – къща; вихра – семейно щастие; хӣна – лишен; чан – просия; парт – от другите (приятели и роднини); апратилабдха-кма – неизпълнявайки желанията си; пракя-ди – става алчен за чуждото богатство; лабхате – получава; авамнам – позор.
Понякога човекът, поел горския път на материалното съществуване, остава без средства и затова няма собствен дом, легло или място за почивка и е лишен от семейно щастие. Той отива да проси от другите, а когато не успее да изпълни желанията си с просия, търси пари назаем или краде чужда собственост. Така се опозорява в очите на обществото.
Принципът „проси, вземай назаем и кради“ е типичен за материалния свят. Когато изпадне в нужда, човек проси, взема назаем или краде. Ако не изпроси достатъчно, взема назаем. Ако не успее да изплати заема, краде и когато го хванат, опозорява името си. Така е устроен материалният свят. Никой не може да живее тук напълно почтено; затова с измами, мошеничества, просия, заеми и кражби хората се опитват да удовлетворят сетивата си. И никой в материалния свят не живее спокойно.