ТЕКСТ 19
ата катхачит са вимукта пада
пунаш ча сртха правишатй ариндама
адхванй амуминн аджа нивешито
бхрама джано 'дпи на веда кашчана
ата – от това; катхачит – някак си; са – той; вимукта – освободен; пада – от опасността; пуна ча – отново; са-артхам – приемайки блага в този живот; правишати – започва; арим-дама – о, царю, убиецо на врагове; адхвани – по пътя на наслаждението; амумин – това; аджа – под влиянието на илюзорната енергия; нивешита – погълнат; бхраман – пътувайки; джана – обусловената душа; адя апи – дори до смъртта; на веда – не разбира; кашчана – нищо.
О, Махрджа Рахӯгаа, убиецо на враговете, ако обусловената душа успее по някакъв начин да се справи с трудното положение, тя отново се връща у дома, за да се наслаждава на секс, защото това е пътят на привързаността. Обсебена от материалната енергия на Бога, тя продължава да скита из гората на материалното съществуване и до смъртта си не намира истинското благо.
Такъв е материалният живот. Пленник на сексуалното влечение, човек си навлича множество неприятности и не схваща истинската цел на живота. Затова в Шрӣмад Бхгаватам (7.5.31) се казва: на те виду свртха-гати хи виум – обикновено хората не разбират крайната цел на живота. Във Ведите е казано: о тад вио парама пада сад пашянти сӯрая – духовно извисените личности се стремят към лотосовите нозе на Виу. Но обусловената душа, лишена от стремеж да възобнови отношенията си с Виу, е запленена от материални дейности и заради лъжливи водачи, робството ѝ продължава вечно.