ТЕКСТ 20
рахӯгаа твам апи хй адхвано 'ся
санняста-даа кта-бхӯта-маитра
асадж-джиттм хари-сева шита
гнсим дя тарти-прам
рахӯгаа – о, царю Рахӯгаа; твам – ти; апи – също; хи – несъмнено; адхвана – на пътя на материалното съществуване; ася – това; санняста-даа – оставил царския жезъл за наказване на престъпници; кта-бхӯта-маитра – приятелски настроен към всички; асат-джита-тм – чийто ум не е привлечен от материалните наслади в живота; хари-сева – чрез любовно служене на Върховния Бог; шитам – наточен; гна-асим – меча на знанието; дя – взимайки в ръка; тара – прекоси; ати-прам – към крайната цел на духовното съществуване.
Скъпи царю Рахӯгаа, ти също си жертва на външната енергия, защото вървиш по пътя на привързаността към материално удоволствие. За да станеш непредубеден приятел на всички живи същества, аз те съветвам да изоставиш царската си власт и жезъла, с който наказваш престъпниците. Преодолей влечението към сетивните обекти и вземи меча на знанието, наточен с предано служене. Само тогава ще можеш да разсечеш здравия възел на илюзорната енергия и да прекосиш океана на невежеството.
В Бхагавад-гӣт Бог Ка сравнява материалния свят с илюзорно дърво, което трябва да се отсече:
на рӯпам асйеха татхопалабхяте
ннто на чдир на ча сампратих
ашваттхам ена сувирӯха-мӯлам
асага-шастреа дхена чхиттв
тата пада тат паримргитавя
ясмин гат на нивартанти бхӯя
там ева чдя пуруа прападйе
ята правтти праст пурӣ
„Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва то, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече здраво вкоренилото се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което, веднъж достигнал го, никога няма да се върне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си и всичко се разпространява от незапомнени времена“ (Бхагавад-гӣт, 15.3 – 4).