No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

рахӯгаа твам апи хй адхвано 'ся
санняста-даа кта-бхӯта-маитра
асадж-джиттм хари-сева шита
гнсим дя тарти-прам

рахӯгаа – о, царю Рахӯгаа; твам – ти; апи – също; хи – несъмнено; адхвана – на пътя на материалното съществуване; ася – това; санняста-даа – оставил царския жезъл за наказване на престъпници; кта-бхӯта-маитра – приятелски настроен към всички; асат-джита-тм – чийто ум не е привлечен от материалните наслади в живота; хари-сева – чрез любовно служене на Върховния Бог; шитам – наточен; гна-асим – меча на знанието; дя – взимайки в ръка; тара – прекоси; ати-прам – към крайната цел на духовното съществуване.

Скъпи царю Рахӯгаа, ти също си жертва на външната енергия, защото вървиш по пътя на привързаността към материално удоволствие. За да станеш непредубеден приятел на всички живи същества, аз те съветвам да изоставиш царската си власт и жезъла, с който наказваш престъпниците. Преодолей влечението към сетивните обекти и вземи меча на знанието, наточен с предано служене. Само тогава ще можеш да разсечеш здравия възел на илюзорната енергия и да прекосиш океана на невежеството.

В Бхагавад-гӣт Бог Ка сравнява материалния свят с илюзорно дърво, което трябва да се отсече:

на рӯпам асйеха татхопалабхяте
ннто на чдир на ча сампратих
ашваттхам ена сувирӯха-мӯлам
асага-шастреа дхена чхиттв

тата пада тат паримргитавя
ясмин гат на нивартанти бхӯя
там ева чдя пуруа прападйе
ята правтти праст пурӣ

„Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва то, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече здраво вкоренилото се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което, веднъж достигнал го, никога няма да се върне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си и всичко се разпространява от незапомнени времена“ (Бхагавад-гӣт, 15.3 – 4).

« Previous Next »