No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 24

шрӣ-шука увча
итй евам уттар-мта са ваи брахмари-сута синдху-патая тма-сататтва вигааята парнубхва парама-круикатайопадишя рахӯгаена сакаруам абхивандита-чараа пӯррава ива нибхта-караормй-шайо дхараим им вичачра.

шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза; ити евам – по този начин; уттар-мта – о, Махрджа Парӣкит, сине на майка Уттар; са – този брхмаа; ваи – наистина; брахма-и-сута – Джаа Бхарата, синът на високообразования брхмаа; синдху-патайе – на царя на провинция Синдху; тма-са-таттвам – истинската същност на душата; вигааята – въпреки че оскърбяваше Джаа Бхарата; пара-анубхва – който бе изключително духовно извисен; парама-круиката – по природа много милостив към падналите души; упадишя – наставляващ; рахӯгаена – от цар Рахӯгаа; са-каруам – разкаян; абхивандита-чараа – чиито лотосови нозе са обожавани; пӯра-арава ива – като пълноводния океан; нибхта – напълно успокои; караа – на сетивата; ӯрми – вълните; шая – със сърце, в което; дхараим – земята; имм – тази; вичачра – продължи да скита.

Шрӣла Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, о, сине на майка Уттар, в ума на Джаа Бхарата се бяха надигнали вълни на негодувание от обидите на цар Рахӯгаа, който го бе накарал да носи паланкина, но Джаа Бхарата ги потисна и сърцето му отново стана спокойно и невъзмутимо като океана. Въпреки оскърбленията на царя той си остана велик парамахаса. Джаа Бхарата бе ваиава, добросърдечен по природа, и обясни на цар Рахӯгаа истинската същност на душата. Той забрави обидата, щом царят падна в нозете му и го помоли за прошка. След това продължи да странства по света както по-рано.

В Шрӣмад Бхгаватам (3.25.21) Капиладева описва качествата на великите личности: титикава круик сухда сарва-дехинм. Святият предан е много търпелив. Приятел е на живите същества и не си създава врагове. Той притежава всички добродетели на един сдху. Джаа Бхарата е пример за такъв чист предан. Поради материалното си тяло той възнегодувал от отношението на цар Рахӯгаа, но след като царят смирено се извинил, Джаа Бхарата му простил. Дълг на всеки, желаещ да се завърне при Бога, е да стане смирен като цар Рахӯгаа и да моли за прошка ваиавите, които по една или друга причина е оскърбил. Обикновено ваиавите са много добросърдечни и ако човек падне в краката им, веднага ще му простят. Но ако не го направи, последиците от стореното оскърбление ще останат и ще го доведат до незавидна участ.

« Previous Next »