ТЕКСТ 24
шрӣ-шука увча
итй евам уттар-мта са ваи брахмари-сута синдху-патая тма-сататтва вигааята парнубхва парама-круикатайопадишя рахӯгаена сакаруам абхивандита-чараа пӯррава ива нибхта-караормй-шайо дхараим им вичачра.
шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза; ити евам – по този начин; уттар-мта – о, Махрджа Парӣкит, сине на майка Уттар; са – този брхмаа; ваи – наистина; брахма-и-сута – Джаа Бхарата, синът на високообразования брхмаа; синдху-патайе – на царя на провинция Синдху; тма-са-таттвам – истинската същност на душата; вигааята – въпреки че оскърбяваше Джаа Бхарата; пара-анубхва – който бе изключително духовно извисен; парама-круиката – по природа много милостив към падналите души; упадишя – наставляващ; рахӯгаена – от цар Рахӯгаа; са-каруам – разкаян; абхивандита-чараа – чиито лотосови нозе са обожавани; пӯра-арава ива – като пълноводния океан; нибхта – напълно успокои; караа – на сетивата; ӯрми – вълните; шая – със сърце, в което; дхараим – земята; имм – тази; вичачра – продължи да скита.
Шрӣла Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, о, сине на майка Уттар, в ума на Джаа Бхарата се бяха надигнали вълни на негодувание от обидите на цар Рахӯгаа, който го бе накарал да носи паланкина, но Джаа Бхарата ги потисна и сърцето му отново стана спокойно и невъзмутимо като океана. Въпреки оскърбленията на царя той си остана велик парамахаса. Джаа Бхарата бе ваиава, добросърдечен по природа, и обясни на цар Рахӯгаа истинската същност на душата. Той забрави обидата, щом царят падна в нозете му и го помоли за прошка. След това продължи да странства по света както по-рано.
В Шрӣмад Бхгаватам (3.25.21) Капиладева описва качествата на великите личности: титикава круик сухда сарва-дехинм. Святият предан е много търпелив. Приятел е на живите същества и не си създава врагове. Той притежава всички добродетели на един сдху. Джаа Бхарата е пример за такъв чист предан. Поради материалното си тяло той възнегодувал от отношението на цар Рахӯгаа, но след като царят смирено се извинил, Джаа Бхарата му простил. Дълг на всеки, желаещ да се завърне при Бога, е да стане смирен като цар Рахӯгаа и да моли за прошка ваиавите, които по една или друга причина е оскърбил. Обикновено ваиавите са много добросърдечни и ако човек падне в краката им, веднага ще му простят. Но ако не го направи, последиците от стореното оскърбление ще останат и ще го доведат до незавидна участ.