ТЕКСТ 26
рджовча
йо ха в иха баху-вид мах-бхгавата твабхихита парокеа вачас джӣва-лока-бхавдхв са хй ря-манӣа калпита-виайо нджасвютпанна-лока-самадхигама; атха тад еваитад дуравагама самаветнукалпена нирдишятм ити.
рдж увча – цар Парӣкит каза; я – което; ха – несъмнено; в – или; иха – в този разказ; баху-вид – който познава многообразните аспекти на трансценденталното знание; мах-бхгавата – о, велики предани мъдрецо; тва – от теб; абхихита – описан; парокеа – иносказателно; вачас – с думи; джӣва-лока-бхава-адхв – пътят на материалното съществуване на обусловената душа; са – това; хи – наистина; ря-манӣа – с интелигентността на напредналите предани; калпита-виая – същината е разбирана; на – не; аджас – точно; авютпанна-лока – на хора, които не са много опитни или интелигентни; самадхигама – пълната истина; атха – затова; тат ева – поради това; етат – този въпрос; дуравагамам – труден за разбиране; самавета-анукалпена – като изместваш прякото значение на такива случки; нирдишятм – нека бъде описано; ити – така.
След това цар Парӣкит каза на Шукадева Госвмӣ: О, господарю мой, о, велики мъдрецо, ти знаеш всичко. Прекрасно описа положението на обусловената душа, като я сравни с търговец в гората. От твоите наставления интелигентните хора могат да разберат, че сетивата на човека с телесна представа са като горски разбойници и крадци, а съпругата и децата са като чакали или други свирепи животни. Но глупавите хора не могат лесно да проумеят тази притча, защото не са в състояние сами да разтълкуват смисъла ѝ. Затова те моля, о, велики светецо, да обясниш точното ѝ значение.
В Шрӣмад Бхгаватам има много иносказателни истории. Хората, които не са достатъчно интелигентни, невинаги могат да разберат тези алегорични разкази; затова ученикът е длъжен да се обърне към истински духовен учител, който да му обясни точното им значение.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху тринадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Продължение на беседата между цар Рахӯгаа и Джаа Бхарата“.