ТЕКСТ 6
квачид вито сарито 'бхити
параспара члаате нирандха
сдя два квачид агни-тапто
нирвидяте ква ча якаир хтсу
квачит – понякога; вито – плитка вода; сарита – реки; абхити – влиза да се къпе или скача; параспарам – един на друг; ча – и; лаате – желае; нирандха – който няма хранителни запаси; сдя – изпитвайки; двам – горски пожар в семейния живот; квачит – понякога; агни-тапта – обгорен от огън; нирвидяте – е отчаян; ква – някъде; ча – и; якаи – от царе, които приличат на разбойници и крадци; хта – отнето; асу – богатство, което е скъпо като живота.
Понякога обусловената душа скача в плитка река или привършила запасите си, отива да проси храна от хора, които съвсем не са щедри. Понякога тя се измъчва от палещата горещина на семейния живот, бушуващ като горски пожар, а понякога скърби, когато скъпоценното ѝ богатство е ограбвано от царе под формата на непосилни данъци.
Когато слънцето напече и стане горещо, на човек му се приисква да скочи в реката, за да се разхлади. Но ако реката е пресъхнала или плитка, той може да си счупи крайниците. Обусловената душа постоянно се сблъсква със страдания. Понякога опитите ѝ да намери помощ от приятели са като скок в пресъхнала река. Нейните усилията остават безрезултатни; тя само се осакатява. Друг път, когато остане без храна, тя отива при някого, който нито може, нито има желание да ѝ даде нещо. Понякога е заклещена в семейния живот, бушуващ като горски пожар (сасра-двнала-лӣха-лока). Когато правителството налага тежки данъци, това е много неприятно. Хората са принудени да крият доходите си, но въпреки старанията им строгите данъчни инспектори успяват да измъкнат всичките им пари. И обусловените души изпадат в дълбоко отчаяние.
Така хората се опитват да бъдат щастливи в материалния свят, но това е все едно да търсиш щастието насред горски пожар. Не е необходимо някой специално да отиде в гората, за да я подпали; пожарът пламва от само себе си. По същия начин никой не иска да бъде нещастен в семейния живот или в обществото, но природните закони отсъждат страдание и болка за всекиго. Финансовата зависимост от някой друг е голямо падение, затова според Ведите всеки трябва да се издържа сам. Единствено шӯдрите не могат да бъдат самостоятелни. Те са длъжни да служат на някого, за да преживеят. В шстрите е казано: калау шӯдра-самбхав. В епохата на Кали всеки зависи от милостта на някого другиго за поддържането на тялото си; затова всички са шӯдри. В Дванадесета песен на Шрӣмад Бхгаватам се казва, че в Кали юга правителството ще облага гражданите с данъци без нищо в замяна. Анвя винакянти дурбхика-кара-пӣит. В тази епоха няма да има достатъчно валежи, хората ще гладуват и ще бъдат тормозени от данъчната система. Те ще загубят всякаква надежда за спокоен живот, обезверени ще напуснат домовете си и ще заживеят в гората.