ТЕКСТ 7
шӯраир хта-сва ква ча нирвиа-чет
шочан вимухянн упати кашмалам
квачич ча гандхарва-пура правиа
прамодате нирвтаван мухӯртам
шӯраи – от много могъщи врагове; хта-сва – чиито притежания са били откраднати; ква ча – понякога; нирвиа-чет – с отчаяно и измъчено сърце; шочан – дълбоко скърбящо; вимухян – объркано; упаяти – постига; кашмалам – безсъзнание; квачит – понякога; ча – също; гандхарва-пурам – въображаем град в гората; правиа – като влиза; прамодате – се радва; нирвта-ват – като преуспял човек; мухӯртам – само за миг.
Понякога по-силен, могъщ враг побеждава живото същество, ограбва го и то загубва всичките си притежания. Изпада в отчаяние и оплаквайки загубата, може да изгуби съзнание. Понякога си представя голям, разкошен град, в който иска да живее охолно и щастливо със своето семейство. То си мисли, че ще бъде напълно удовлетворено, ако постигне това, но жалкото му щастие трае само миг.
В този стих думата гандхарва-пурам е много важна. Случва се в гората да се появи огромен палат: наричат го въздушен замък. Всъщност замъкът съществува само в нашето въображение. Гандхарва-пура е именно такъв въображаем замък. В гората на материалния свят обусловената душа понякога си представя огромни замъци и небостъргачи, пропилява своята енергия, за да си ги осигури, като се надява на вечен и спокоен живот в тях заедно със семейството. Но природните закони не позволяват това. Когато влезе в такъв замък, човек си мисли, че вече е много щастлив, макар щастието да е мимолетно. То може да продължи няколко години, но тъй като в мига на смъртта собственикът трябва да напусне замъка, накрая той загубва всичко. Така завършват материалните начинания. Поетът Видпати сравнява това щастие с облекчението, което носи капка вода в пустинята. Пустинните пясъци са нажежени от палещото слънце и ако искаме прохлада, трябва да излеем върху тях вода в огромни количества – милиони и милиони литри. Каква е ползата от една капка? Водата безспорно е ценна, но една капка не може да разхлади пустинята. В материалния свят всеки е амбициозен, но жегата е изгаряща. С какво може да помогне въображаемият замък? Шрӣла Видпати пее: тала саикате, ври-бинду-сама, сута-мита-рамаи-самдже. Щастието от семейния живот, приятелите и обществото е като капка вода в горещата пустиня. В целия материален свят живите същества преследват щастието, защото щастието е тяхно право. За съжаление, поради съприкосновението си с материалния свят, те просто се борят за съществуване. Дори ако човек успее да стане щастлив за известно време, някой могъщ негов враг може да му отнеме всичко. Има много случаи на големи бизнесмени, неочаквано превърнали се в улични просяци. Но материалното съществуване е така устроено, че глупавите хора са привлечени от подобни начинания и забравят същинската дейност – себепознанието.