ТЕКСТ 8
чалан квачит каака-шаркаргхрир
нагрурукур виман ивсте
паде паде 'бхянтара-вахнинрдита
кауумбика крудхяти ваи джаня
чалан – скитайки; квачит – понякога; каака-шаркара – убодени от тръни и малки камъчета; агхри – чиито стъпала; нага – хълмовете; руруку – желаещ да изкачи; виман – разочарован; ива – като; сте – става; паде паде – стъпка по стъпка; абхянтара – в корема; вахнин – от силния огън на апетита; ардита – изтощен и измъчен; кауумбика – човек, който живее със семейството си; крудхяти – се разгневява; ваи – несъмнено; джаня – на близките си.
Понякога търговецът в гората пожелава да се изкачи по хълмове и планини, но понеже е бос, в ходилата му се впиват малки камъчета и тръни. Това му причинява нетърпима болка. Понякога привързаният към семейството си човек изпитва силен глад и в това измъчено състояние излива гнева си върху своите близки.
Изпълнената с желания обусловена душа иска да бъде щастлива в материалния свят заедно със семейството си, но тя е като пътник в гората, който се опитва да изкачи хълм, покрит с остри камъчета и тръни. Както се каза в предишния стих, щастието, получено от обществото, приятелите и любовта, е като капка вода в горещата пустиня. Желаещият да стане велика и могъща фигура в обществото всъщност се опитва да изкачи обрасъл с тръни хълм. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура сравнява семейството с висока планина. Опитите за семейно щастие са като опитите на гладен човек да изкачи трънлива планина. Почти 99,9 процента от хората са нещастни в брака, въпреки всичките им усилия да удовлетворят близките си. Поради конфликтите между членовете на семейството в западните държави всъщност няма семеен живот. Разводите са често явление и в разочарованието си децата напускат опеката на родителите. В епохата на Кали браковете все повече намаляват. Всеки се занимава само със себе си – такава е човешката природа. Дори тези, които имат достатъчно пари, за да издържат семейство, не постигат щастие в семейния живот. По тази причина според институцията варшрама дхарма в средата на жизнения си път човек трябва да се оттегли от семейния живот: пачшордхва вана враджет. Той трябва доброволно да напусне семейството си на петдесетгодишна възраст и да отиде във Вндвана или в гората. Шрӣла Прахлда Махрджа също препоръчва това (Шрӣмад Бхгаватам, 7.5.5):
тат сдху манйе 'сура-варя дехин
сад самудвигна-дхим асад-грахт
хитвтма-пта гхам андха-кӯпа
вана гато яд дхарим шрайета
Всъщност няма смисъл да се броди из горите. Човек трябва да отиде в гората на Вндвана и да приеме подслон при Говинда. Това ще го направи щастлив. Международното общество за Кришна съзнание изгражда храма Ка-Баларма, в който може да покани членовете си и всички желаещи да живеят в духовна обстановка. Това ще им помогне да се издигнат до трансценденталния свят и да се завърнат у дома, при Бога. В стиха са важни думите кауумбика крудхяти ваи джаня. Когато умът на мъжа е притеснен, той търси удовлетворение, като излива гнева си върху своята нещастна съпруга и децата. Жената и децата са естествено зависими от бащата, но когато не може да ги издържа, в отчаянието си той без причина се нахвърля върху тях. В Шрӣмад Бхгаватам (12.2.9) е казано: ччхинна-дра-драви сянти гири-кнанам. Отвратен от семейния живот, мъжът напуска семейството си, като прибягва до развод или други начини. Ако разривът е неизбежен, защо съпрузите да не се разделят доброволно? Плануваната раздяла е по-добра от принудителната раздяла. Принудителната раздяла носи само нещастие, но с раздяла по взаимно съгласие или според ведическите предписания човек може да се оттегли от семейните дела на определена възраст и изцяло да се отдаде на Ка. Това прави животът успешен.