В тази глава е разяснен смисълът на алегорията за гората на материалното съществуване. Търговците често ходят в гората да събират разни дребни неща, които да продадат в града на добра цена, но по пътя ги дебнат много опасности. Когато чистата душа пожелае да изостави служенето на Бога и да се наслаждава на материалния свят, Ка ѝ предоставя тази възможност. В Према виварта е казано: ка-бахирмукха ха бхога вчх каре. Това е причината за падението на чистата душа в материалния свят. Заради дейностите си под влияние на трите проявления на материалната природа живото същество попада в различни състояния и форми на живот. Понякога е полубог на райските планети, понякога – незначително създание в низшите планетарни системи. Във връзка с това Шрӣла Нароттама дāса хāкура казва: нн йони сад пхире – живото същество преминава през различни форми. Кардаря бхакаа каре: принудено е да яде и да се наслаждава на отвратителни неща. Тāра джанма адха-пāте я: така то проваля целия си живот. Без покровителството на всемилостив ваиава обусловената душа не може да се освободи от ноктите на мā. В Бхагавад-гӣтā се казва: мана аṃхāнӣндрии практи-стхāни карати – живото същество започва материалния си живот с ума и петте сетива за придобиване на знание и чрез тях води борба за съществуване в този свят. Тези сетива са сравнени с горски разбойници и крадци. Те ни отнемат духовното знание и ни оплитат в мрежите на невежеството. А съпругата и децата са сравнени със свирепи животни, които се хранят с човешка плът. Живото същество се оставя да го нападат чакали и лисици (жената и децата) и по този начин унищожава истинския си духовен живот. В гората на материалното съществуване е пълно със зловредни комари, плъхове и мишки, които постоянно ни причиняват неприятности. В този материален свят всеки се натъква на затруднения, заобиколен от завистници и опасни животни. Живото същество непрекъснато е подложено на грабеж и удари от други живи същества. Но въпреки тези страдания то не иска да напусне семейния живот и продължава с кармичните си дейности в опит да постигне бъдещо щастие. То се оплита все повече в последиците от карма и бива принудено да действа неблагочестиво. През деня свидетел му е слънцето, а през нощта – луната. Полубоговете също го наблюдават, но то си мисли, че никой не подозира домогванията му до сетивно наслаждение. Понякога, когато разбере, че е разкрито, то временно се отрича от всичко, но поради силната привързаност към тялото, отречението му приключва, преди да е постигнало съвършенство.