ТЕКСТ 1
са ховча
са еа дехтма-мнин саттвди-гуа-вишеа-викалпита-кушалку-шала-самавахра-винирмита-вивидха-дехвалибхир вийога-саьогдй-анди-сасрнубхавася двра-бхӯтена а-индрия-варгеа тасмин дургдхвавад асугаме 'дхванй патита ӣшварася бхагавато виор ваша-вартин мя джӣва-локо 'я ятх ваик-сртхо 'ртха-пара сва-деха-нипдита-кармнубхава шмашнавад ашиватам сасрṃав гато ндпи випхала-баху-пратийогехас тат-тпопашаманӣ<~><~>хари-гуру-чараравинда-мадхукарнупадавӣм аварундхе.
са – себеосъзналият се предан (Шрӣ Шукадева Госвмӣ); ха – наистина; увча – каза; са – тя (обусловената душа); еа – тази; деха-тма-мнинм – на тези, които от глупост смятат тялото за аза; саттва-ди – на саттва, раджа и тама; гуа – от проявленията; вишеа – конкретни; викалпита – неправилно установен; кушала – понякога с добри дела; акушала – понякога с неблагочестиви дела; самавахра – смесица от двете; винирмита – получени; вивидха – различни видове; деха-валибхи – поредица от тела; вийога-саьога-ди – като напуска едно тяло (вийога) и приема друго (саьога); анди-сасра-анубхавася – от възприемането на безначалния процес на прераждане; двра-бхӯтена – съществуващи като врати; аṃ-индрия-варгеа – от шестте сетива (ума и петте сетива за получаване на знание, очи, уши, език, нос и кожа); тасмин – на този; дурга-адхва-ват – като път, по който не е лесно да се върви; асугаме – непроходима; адхвани – на пътя в гората; патита – се случи; ӣшварася – на повелителя; бхагавата – Върховната Божествена Личност; вио– на Бог Виу; ваша-вартин – действайки под контрола; мя – на материалната енергия; джӣва-лока – обусловеното живо същество; аям – това; ятх – като; ваик – търговец; са-артха – притежаващ нещо; артха-пара – който е алчен за пари; сва-деха-нипдита – извършени от собственото му тяло; карма – плодовете на дейностите; анубхава – който изпитва; шмашна-ват ашиватамм – като зловещо гробище; сасра-аṃавм – в гората на материалния живот; гата – влязъл; на – не; адя апи – досега; випхала – безрезултатни; баху-пратийога – изпълнени с трудности и множество страдания; ӣха– чиито дейности тук, в материалния свят; тат-тпа-упаша-манӣм – които облекчават страданията в гората на материалния живот; хари-гуру-чараа-аравинда – към лотосовите нозе на Бога и неговия предан; мадхукара-анупадавӣм – пътят, следван по примера на преданите, които са привързани като пчели; аварундхе – полза.
Когато цар Парӣкит попита за точното значение на притчата за материалната гора, Шукадева Госвмӣ отговори следното: Скъпи царю, човекът, който се препитава с търговия (ваик), постоянно мисли как да спечели пари. Понякога той отива в гората да събира евтини дърва и глина, които да продаде в града на добра цена. По същия начин ненаситната обусловена душа идва в материалния свят, търсейки материални блага. Постепенно тя навлиза в най-гъстата част на гората и вече не знае как да се измъкне оттам. Попаднала в материалния свят, чистата душа е обусловена от материалната среда, създадена от външната енергия под наблюдението на Бог Виу. Така живото същество става подчинено на външната енергия дайвӣ мā. Живеейки независимо, изгубено в гората, то не стига до общуване с преданите, посветили се на служене на Бога. Веднъж приело телесната представа за живот, то сменя едно след друго различни тела под влияние на материалната енергия и подтиквано от трите проявления на материалната природа (саттва-гуа, раджо-гуа и тамо-гуа). По този начин обусловената душа отива ту на райските планети, ту на земните, а друг път попада в низши форми на живот на низшите планети. Така тя постоянно страда в различни тела. Изпитваните страдания и болки са разнородни. Понякога са много тежки, друг път – по-поносими. Обусловената душа попада в тези състояния поради дейността на ума си. Нейният ум и петте сетива за получаване на знание ѝ носят различни тела в различни условия на живот. Използвайки сетивата си под контрола на външната енергия, мā, живото същество страда в тежките условия на материалното съществуване. То търси облекчение, но обикновено се проваля, макар понякога след големи трудности да намира кратка утеха. В непрекъсната си борба за съществуване то не може да се подслони при чистите предани, които като пчели служат с любов в лотосовите нозе на Бог Виу.
Най-важното сведение в този стих е хари-гуру-чараа-аравинда-мадхукара-анупадавӣм. Обикновено обусловените души в материалния свят се провалят във всичките си начинания и рядко, с цената на огромни усилия, успяват да намерят малко спокойствие. Обективно погледнато, обусловената душа никога не е щастлива. Тя просто се бори за съществуване. Всъщност единственото ѝ задължение е да приеме духовен учител, гуру, и с негова помощ да се отдаде в лотосовите нозе на Бога. Шрӣ Чайтаня Махпрабху обяснява това: гуру-ка-прасде пя бхакти-лат-бӣджа. Въвлечени в борбата за съществуване из горите и градовете на материалния свят, хората не се радват истински на живота. Просто изпитват болки или удоволствия, а болката винаги е нещастие. Те се опитват да превъзмогнат болката, но поради невежество не успяват. Именно за тях се отнася ведическата максима тад-вигнртха са гурум евбхигаччхет. Основен дълг на живото същество, изгубено в гората на материалния свят, в битката за съществуване, е да намери истински гуру, отдал се в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Виу. Ако изобщо търси покой от мъчителното съществуване, трябва да намери такъв гуру и да приеме наставления в неговите лотосови нозе. Това е единственият път за освобождение.
Материалният свят е сравнен тук с гора и някой може да възрази, че в Кали юга човешката цивилизация е предимно урбанистична. Но големият град е една голяма гора. В действителност градският живот е по-опасен от живота в гората. Ако отидеш в непознат град, без приятел и подслон, ще преживяваш по-трудно отколкото в гората. Из големите градове по света, накъдето и да погледнеш, виждаш денонощна борба за съществуване. Хората бързат в колите си с над сто километра в час насам и натам, за да изкарат прехраната си. Принудени са да стават рано сутрин и да пътуват в тези коли с убийствена скорост. Всеки момент могат да катастрофират и постоянно трябва да са нащрек. Живото същество в автомобила е изпълнено с безпокойства, а битката съвсем не е приятна. Освен хората, котките, кучетата и другите животни също полагат огромни усилия, за да просъществуват. Борбата за съществуване е вечна, обусловената душа само променя позициите си в нея. Отначало е дете, след това юноша, младеж, зрял мъж, старец. Накрая, когато тялото ѝ стане негодно, тя е принудена да приеме ново тяло сред различните видове. Напускането на тялото се нарича смърт, а приемането на друго тяло се нарича раждане. Човешката форма на живот дава възможност за подслон при истински духовен учител, а чрез него – при Върховния Бог. Това е целта на движението за Ка съзнание – да даде шанс на заблуденото от лекомислени водачи човечество. Никой не може да се измъкне от мъчителната борба за съществуване без помощта на чист предан на Бога. С материални дейности живото същество само променя положението си, но никога не намира покой. Единственото убежище са лотосовите нозе на духовния учител, а по негова милост – и лотосовите нозе на Бога.