ТЕКСТ 10
квачит сакд авагата-виая-ваитатхя свая парбхидхнена вибхрашита-смтис таяива марӣчи-тоя-прс тн евбхидхвати.
квачит – понякога; сакт – веднъж; авагата-виая-ваитатхя – осъзнавайки безсмислието на материалното сетивно наслаждение; сваям – себе си; пара-абхидхнена – от телесната представа за аза; вибхрашита – погубена; смти – чиято памет; та – от това; ева – несъмнено; марӣчи-тоя – вода в мираж; прн – подобно на; тн – тези сетивни обекти; ева – несъмнено; абхидхвати – тича след.
Обусловената душа понякога сама разбира безсмислието на сетивното наслаждение в материалния свят и стига до заключението, че то носи само страдание. Но под влияние на вкоренената телесна представа паметта ѝ изневерява и тя отново се впуска след материалното наслаждение като животно, преследващо пустинен мираж.
Телесната представа е голямата болест на материалния живот. След непрекъснати провали в материалните си начинания обусловената душа за момент осъзнава безсмислието на материалното наслаждение, но след това възобновява същите действия. Като общува с предани, човек може да се убеди в материалната безсмислица, но не може да изостави своите занимания, въпреки голямото си желание да се върне вкъщи, при Бога. При така създалото се положение Бог, Върховната Личност, намиращ се във всяко сърце, милостиво му отнема всички материални притежания. В Шрӣмад Бхгаватам (10.88.8) Бог Ка казва, че отнема всичко на своя скъп предан, ако той е прекалено привързан към притежанията си (ясхам анугхми харийе тад-дхана шанаи). Когато загуби всичко, преданият се чувства безпомощен, лишен от общество, приятели и любов. Той разбира, че семейството му повече не се интересува от него, и напълно се отдава в лотосовите нозе на Върховния. Това е рядко благодеяние, оказвано от Бога на този предан, който не може напълно да му се отдаде поради силната телесна представа. Както се обяснява в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 22.39): ми-вигя, еи мӯркхе 'виая' кене диба. Бог разбира предания, който се колебае дали да му служи, или да възобнови материалния си живот. След редица безуспешни опити и провали той изцяло се отдава в лотосовите нозе на Бога. Тогава Върховният му помага с наставленията си и щастливият предан напълно забравя материалните дейности.