ТЕКСТ 13
екадсат-прасагн никта-матир вюдака-срота-скхаланавад убхаято 'пи дукхада пкхаам абхити.
екад – понякога; асат-прасагт – от общуване с неотдадени, които са против ведическите принципи и си измислят различни религиозни пътища; никта-мати – чиято интелигентност е покварена, поради незачитане властта на Върховната Божествена Личност; вюдака-срота – в плитки реки; скхалана-ват – като да скочиш; убхаята – от две страни; апи – въпреки; дукха-дам – носещ страдание; пкхаам – пътят на атеизма; абхити – той поема.
Понякога обусловената душа приема нищожни благословии от атеисти, за да превъзмогне злочестините в гората на материалния свят. В близостта си с тях тя изгубва своята интелигентност. Това е като да скочиш в плитка река. Човек само си счупва главата, вместо да намери облекчение от жегата. Така страданието му се удвоява. Заблудената душа отива при някакви сдху и свмӣ, чието учение е против принципите на Ведите. Но не намира нищо добро при тях нито сега, нито в бъдеще.
Винаги ще има мошеници, които измислят свой начин за духовно познание. Обусловената душа отива при такива лъжливи саннсӣ и йогӣ, в търсене на евтини благословии, но не получава никаква помощ, нито материална, нито духовна. В съвременната епоха е пълно с измамници, показващи фокуси и магии. Някои от тях могат дори да произведат злато за изумление на своите последователи, които ги обявяват за Бог. Този вид измами са широко разпространени в Кали юга. Вишвантха Чакравартӣ хкура описва истинския гуру в следните стихове:
сасра-двнала-лӣха-лока-
тря круя-гхангханатвам
прптася кала-гуравася
ванде гуро шрӣ-чараравиндам
Човек трябва да отиде при гуру, способен да угаси буйния огън на материалния свят – борбата за съществуване. Хората искат да бъдат лъгани и затова отиват при йогӣ и свмӣ, които правят само фокуси, но фокусите не облекчават страданията в материалния живот. Ако способността да произведеш малко злато е критерият да станеш Бог, тогава защо хората не приемат Ка, собственика на цялата вселена, в която има безброй тонове злато? В предишните стихове златото бе сравнено с блуждаещ огън и жълто изпражнение; така че не бива да се подмамваме по разни гуру, фабрикуващи злато, а искрено да се обърнем към предан като Джаа Бхарата. Неговите наставления към Рахӯгаа Махрджа накарали царя да изостави телесната представа. Човек не може да бъде щастлив с гуру самозванец. Трябва да приемем духовен учител по начина, препоръчан в Шрӣмад Бхгаватам (11.3.21). Тасмд гуру прападйета джигсу шрея уттамам: човек трябва да се обърне към истински гуру, за да узнае кое е най-висшето благо в живота. Такъв гуру е описан по следния начин: шбде паре ча нитам. Такъв гуру не фабрикува злато и не жонглира с думите. Добре познава заключенията на ведическото знание (ведаиш ча сарваир ахам ева ведя). Освободен е от материално замърсяване и е потопен в служене на Ка. С праха от лотосовите нозе на такъв гуру човешкият живот става съвършен. В противен случай и този живот, и бъдещият е сигурен провал.