ТЕКСТ 17
кадчин маноратхопагата-пит-питмахдй асат сад ити свапна-нирвти-лакаам анубхавати.
кадчит – понякога; маноратха-упагата – получено във въображението; пит – бащата; пит-маха-ди – или дядото и др.; асат – макар отдавна мъртви (и никой не знае къде е отишла душата); сат – отново са дошли бащата или дядото; ити – мислейки така; свапна-нирвти-лакаам – щастието, което се изпитва на сън; анубхавати – обусловената душа изпитва.
Понякога обусловената душа си представя, че баща ѝ или дядо ѝ се е преродил като нейния син или внук. По този начин тя се радва на щастието, което човек изпитва, сънувайки, и се наслаждава на измислиците си.
Обусловената душа не познава истинската същност на Бога и затова си въобразява всякакви неща. Повлияна от плодоносна дейност, тя се събира със своите роднини, бащи, синове и дядовци така, както се събират плуващи в потока сламки. Но само след миг водата ги разпръсква и те повече не са заедно. В обусловения си живот живото същество е свързано за известно време с много други обусловени души. Те живеят заедно като роднини и материалната им привързаност е толкова силна, че дори когато бащата или дядото умрат, синът се утешава с мисълта, че те се връщат в семейството в друг образ. Това не е невъзможно, но при всички случаи обусловената душа обича да се залъгва с подобни измислици.