ТЕКСТ 18
квачид гхшрама-карма-чоданти-бхара-гирим рурукамо лока-вясана-карита-ман каака-шаркар-кетра правишанн ива сӣдати.
квачит – понякога; гха-шрама – в семейния живот; карма-чодана – от правилата на плодоносната дейност; ати-бхара-гирим – голямата планина; рурукама – желаейки да изкачи; лока – от материални; вясана – занимания; карита-ман – чийто ум е привлечен; каака-шаркар-кетрам – поле, покрито с тръни и остри камъни; правишан – влизайки; ива – като; сӣдати – скърби.
Семейният човек е длъжен да извършва много яги и плодоносни дейности, например вивха-ягя (сватбената церемония за синовете и дъщерите) или церемонията за получаване на свещен шнур. Те влизат в задълженията на гхастхите и са сложни и трудни за изпълнение. Сравнени са с висока планина, която живото същество, привързано към материални дейности, трябва да изкачи. Човекът, желаещ да извърши тези ритуални церемонии, чувства болка, сякаш в краката му се впиват тръни и камъчета, докато се катери по планината. Така страданията на обусловената душа нямат край.
За да се поддържа престижа в обществото, са необходими редица социални дейности. В различните страни съществуват различни празници и обреди. В Индия бащата трябва да се погрижи за женитбата на децата си. Само тогава може да се каже, че е изпълнил докрай семейния си дълг. Уреждането на сватби не е лека задача, особено в наши дни. Днес никой не може да изпълни правилно обредното жертвоприношение и никой няма достатъчно средства за истинска сватбена церемония. Затова семейните са много нещастни, когато им предстоят тези обществени задължения. Сякаш в тях се впиват тръни и ги бодат камъчета. Но силната материална привързаност не може да се преодолее, въпреки болката. Прахлда Махрджа ни съветва (Шрӣмад Бхгаватам, 7.5.5):
хитвтма-пта гхам андха-кӯпа
вана гато яд дхарим шрайета
Така нареченият семеен уют е като тъмен кладенец насред полето. Ако паднеш в обрасъл с трева кладенец, ще се простиш с живота си, колкото и да викаш за помощ. Затова духовно извисените личности ни съветват да не навлизаме в гхастха-шрама. По-добре е човек да се научи на аскетизъм в брахмачаря-шрама и да остане чист брахмачрӣ през целия си живот, отколкото да търпи трънливата болка на семейния живот в гхастха-шрама. Семейният трябва да кани на гости приятели и роднини, да приема техните покани и да извършва ритуални церемонии. Постепенно той се привързва към тези неща дори ако няма достатъчно средства, за да си ги позволи. Такъв начин на живот изисква непосилна работа. Така човек затъва в материалното съществуване и страда от острите му тръни.