ТЕКСТ 23
атха ча тасмд убхаятхпи хи кармсминн тмана сасрвапанам удхаранти.
атха – сега; ча – и; тасмт – заради това; убхаятх апи – в този живот и в следващия; хи – несъмнено; карма – плодоносни дейности; асмин – по пътя на сетивното наслаждение; тмана – на живото същество; сасра – на материалния живот; вапанам – нива или източник; удхаранти – познавачите на Ведите казват.
Учените трансценденталисти отхвърлят материалистичния път на плодоносна дейност, защото той е първопричина и развъдник на материалните страдания и в този живот, и в следващия.
Не разбирайки стойността на живота, кармӣте създават обстоятелства, от които страдат не само в този живот, но и в бъдещия. За съжаление те са много привързани към материалното сетивно наслаждение и не могат да преценят окаяното състояние на сегашното си съществуване, както и на следващото. Затова Ведите ни призовават да пробудим духовното си съзнание и с всяка своя дейност да привличаме благосклонността на Върховната Божествена Личност. Бог сам казва в Бхагавад-гӣт (9.27):
ят карои яд ашнси
ядж джухои дадси ят
ят тапасяси каунтея
тат курува мад-арпаам
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“.
Плодовете от всяка наша дейност би трябвало да се използват не за сетивно наслаждение, а за мисията на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт Бог подробно излага целта на живота и накрая призовава всички да му се отдадат. Повечето хора не харесват тази повеля, но този, който изучава духовното знание в продължение на много животи, накрая се отдава в лотосовите нозе на Бога (бахӯн джанманм анте гнавн м прападяте).