No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

квачич ча шӣта-втдй-анекдхидаивика-бхаутиктмӣн дашн пратиниврае 'калпо дуранта-чинта виаа сте.

квачит – понякога; ча – също; шӣта-вта-ди – като мразовит, силен вятър; анекаразлични; адхидаивика – предизвикани от полубоговете; бхаутика – адхибхаутика, причинени от други живи същества; тмӣнм – адхтмика, предизвикани от тялото и ума; дашнм – на страданието; пратиниврае – да превъзмогне; акалпа – неспособна; дуранта – много тежки; чинта – от безпокойства; виаа – унила; сте – тя остава.

Неспособна да се защити от тристранните страдания на материалното съществуване, обусловената душа прекарва живота си в скръб и отчаяние. Тези страдания са бедствията, предизвикани от полубоговете (например мразовит вятър и палеща жега), неприятностите, причинени от други живи същества, и страданията, възникнали от собствения ум и тяло.

Привидно щастливият материалист е принуден постоянно да търпи тристранните житейски страдания, наречени адхидайвика, адхтмика и адхибхаутика. В действителност никой не може да избегне тези страдания. Те връхлитат по едно и също време или се редуват. Затова живото същество е изпълнено с безпокойство и все очаква да го сполети някое нещастие. То е безусловно подложено поне на едно от трите страдания.

« Previous Next »